Червеношийката

Ю Несбьо Червеношийката

Но малко по малко тя набрала смелост, долетяла до Него и извадила с човката си трън, впит в челото на Разпнатия.

В мига, когато го направила, върху гърдите на птицата пръснала капка от кръвта Му. Тя бързо се разляла и обагрила всички нежни перца по гръдта й.

А Разпнатият разтворил устни и промълвил шепнешком:

Заради милостивото си сърце ти се сдоби с онова, което родът ти жадува от сътворението на света.

Селма Лагерльоф, Легенди за Христа

Първа част От пръст

Първа глава

Бариерата на прелеза на моста „Алнабрю“, 1 ноември 1999 г.

Сива птица се мерна пред погледа на Хари и изчезна от полезрението му. Той нервно барабанеше по волана. Ама че бавно минава времето. Вчера по телевизията говориха за това. Ето на това му се казва мудно време. Така бавно се нижат секундите на Бъдни вечер, преди да дойде дядо Коледа. Или на електрическия стол, преди да пуснат тока.

Хари започна да барабани още по-ожесточено.

Бяха паркирали на открито, зад будките за билети на гарата. Елен усили малко радиото. Репортерът говореше приповдигнато, с почти религиозно преклонение:

— Самолетът кацна преди петдесет минути и точно в шест часа и тридесет и осем минути президентът стъпи на норвежка земя. Кметът на общината го приветства с „добре дошъл“. Днес в Осло се радваме на хубав есенен ден, чудесен норвежки фон на тази среща на върха. Нека чуем какво каза президентът в разговора си с представителите на журналистите преди половин час.

Повтаряха го за трети път. Пред себе си Хари виждаше истеричната тълпа журналисти, която напираше от едната страна на бариерите.

Мъжете в сиви костюми от другата страна не полагаха особени усилия да не изглеждат като агенти на Сикрет Сървис, вдигаха рамене и пак ги отпускаха, докато зорко следяха тълпата, за дванадесети път проверяваха дали слушалката стои добре в ухото, продължаваха да оглеждат тълпата. Нагласяха си слънчевите очила, следяха тълпата, за няколко секунди спряха вниманието си върху фотограф с подозрително дълъг обектив, продължиха да оглеждат, провериха за тринадесети път дали слушалката е закрепена в ухото, както трябва. Някой поздрави с „добре дошъл“, всичко утихна и после микрофонът изпращя.

— First let me say I’m delighted to be here…1 — каза президентът за четвърти път на дрезгав, провлечен американски.

— Четох, че според някакъв известен американски психолог президентът има МЛР — обади се Елен.

— МЛР?

— Множествено личностно разстройство. Доктор Джекил и мистър Хайд2. Според този психолог нормалната му личност нямала и представа, че другата, сексуалният звяр, се е сношавала с тези жени. Именно затова съдът не може да го осъди за лъжа под клетва.

— Не думай — Хари вдигна поглед към хеликоптера, който летеше високо над тях.

По радиото се чу глас с норвежки акцент:

— Господин президент, това е първото посещение на действащ американски президент в Норвегия. Какво е чувството?

Мълчание.

— Изключително приятно е отново да съм тук. А срещата в Норвегия на лидерите на Израел и на палестинския народ смятам за още по-важна. Ключът към…

— Имате ли спомен от предишното си посещение в Норвегия, господин президент?

— Разбира се. В хода на днешните разговори се надявам, че ще успеем да…

— Каква роля са изиграли Норвегия и Осло за световния мир, господин президент?

— Норвегия е изиграла важна роля.

Глас без норвежки акцент:

— Какви конкретни резултати могат да се очакват според вас?

Записът беше прекъснат и от студиото се включи глас:

— Сами чухте, уважаеми слушатели! Президентът смята, че Норвегия е изиграла решаваща роля за… ъъъ, за мира в Близкия изток. В момента президентът пътува за…

Хари изпъшка и изключи радиото.

— Какво става всъщност с тази страна, Елен?

Тя вдигна рамене.

— Пункт 27 е преминат — изпращя уоки-токито на таблото.

Той я погледна.

— Всички ли са в готовност по постовете? — попита той. Тя кимна.

— Значи както преди — констатира той.

Елен завъртя очи с досада. Хари каза това за петнадесети път, откакто кортежът потегли от летището. От мястото, където бяха паркирали, виждаха празната магистрала, простираща се до гарата. Синият буркан върху покрива на колата лениво се въртеше. Хари свали стъклото и подаде навън ръка, за да махне заседналото под чистачката изсъхнало листо.

— Червеношийка — Елен посочи с ръка. — Рядко срещана птица по това време на есента.

— Къде?

— Ей там. Върху покрива на будката за билети.

Хари се наведе и погледна през предното стъкло.

— Така ли? Значи това е червеношийка?

— Да. Но ти май не правиш разлика между червеношийка и беловежд дрозд.

— Така е — Хари закри очи с ръка. Май вече не виждаше добре надалече.