Chestotata na Shuman

Г. М. взе един дигитален маркер и го задържа между крехките си пръсти. Както винаги, заговори направо, с гладък като коприна глас и перфектна дикция.

-      Джаспър смята, че е време да прекратим проект осемдесет и едно нула седем. Жалко, но се налага.

Бартън запази спокойствие.

-      Мисля, че е прав - продължи Г. М. - Да. Смятам, че трябва да насочим усилията на Меркуриевия екип към решаването на проблемите, с които се сблъскахме при Плутониева централа двайсет и седем. - Погледна маркера. - Трябва ни повече електричество. Централата е претоварена. И проклет да съм, ако ми се наложи да я строя наново. Това ще е проект осемдесет и едно нула осем.

-      Не можеш ли да пратиш някой друг? — с фалшива усмивка попита Бартън.

-      Трябват ми най-добрите.

-      Има други екипи, които са по-подходящи от моя за решаване на енергийни проблеми. Пък и в момента работя върху някои неща.

-      Проект осемдесет и едно нула седем ме безпокои - искрено рече Г. М.

Още от самото начало Бартън беше готов за подобно развитие на нещата. Беше само въпрос на време Тредуел да реагират по такъв начин.

-      Защо ти е да спираш проекта, когато знаеш, че по важност той няма равен на себе си?

Г. М. се облегна назад.

-      Концепцията за пътуване във времето - продължи Бартън - е... ами, нещо, което изисква повече изследвания. Знаеш го. Помисли какво можем да научим, ако...

Г. М. вдигна тънката си ръка и Бартън незабавно затвори уста.

Двамата впериха погледи един в друг.

-      Твърде опасен е - каза Г. М.

Погледът на Бартън не трепна.

-      Не случайно фигурира в свитъците от Мъртво море.

Пръстите на стареца се свиха около маркера.

-      Две години.

-      Важните проучвания отнемат време.

- Похарчи милиарди.

Бартън завъртя очи.

-      Не може да става дума за пари, така че защо е тази внезапна промяна на мнението?

Последва мълчание.

- Създаваш механизъм за пътуване във времето, Бартън — най-сетне отвърна Г. М. — Лично според мен това излага мен на опасност. И съответно излага на опасност и „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Бартън се усмихна.

-      Никога не си бил от страхливите.

Старецът се престори на обиден.

-      Значи ме смяташ за глупак, така ли?

-      Никога не бих го и помислил.

Джаспър също се включи в разговора. Тонът му беше директен.

-      Има причина „Ентърпрайз Корпорейшън“ да е най-голямата компания на планетата - каза той. - Това е така, защото винаги държим под контрол недостатъците. Този експеримент е рискован.

-      Съгласен съм с Джаспър - добави Г. М. - Той няма да донесе на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нищо освен колосално излагане на риск.

-      Аз съм просто учен - смирено рече Бартън. - Вие с Джаспър се занимавате с рисковете. И знам, че вече сте го направили.

Старецът се усмихна; беше очаквал по-енергична съпротива.

Бартън се потърка по брадичката.

-      И си прав да се тревожиш, Г. М. Аз също се тревожа. Но един ден поради някаква причина ще ти потрябва машина на времето. Появата ѝ в свитъците от Мъртво море има някаква цел. Божествена цел, предполагам. - Той сви рамене. - И аз просто я строя за теб.

През следващите десетина минути дискусията ту се оживяваше, ту замираше. Всеки път, когато Г. М. се опитваше да притисне Бартън, ученият умело се изплъзваше. И през цялото време постепенно ставаше все по-настоятелен.

-      Най-доброто време да посадиш дърво е преди двайсет години - рече Бартън. - Следващото най-добро време е сега. Няма смисъл да отлагаме опита. Това просто означава, че по-късно ще трябва пак да се върнем към него.

Г. М. беше впечатлен от самообладанието на Бартън. Избягването на спор с председателя, когато той търсеше такъв, беше доста трудно постижение.

-      Съдбата е на наша страна - уверено каза Бартън. - Бихме могли да построим сто машини на времето и според мен това не би променило нищо. Цялото време съществува като едно. Не е като конец... койго може да бъде нарязан. Времето е многоизмерна топка, която се влияе колкото от миналото, толкова и от бъдещето.

-      Знаеш, че мразя философските разговори - отвърна Г. М.

Бартън прокара ръце през гъстата си бяла коса.

-      Всичко, свързано с този проект, опира до философия.

-      Именно затова мразя всички разговори на тази тема. Проектът е същински езотеричен боклук! Кажи ми колко пари мога да изкарам от него. Това е нещото, което ме интересува.

Баргьн отново стана изключително сериозен.

-      Целта ни не е да правим пари, Г. М. Виж... на една крачка съм от първото опитно прехвърляне. На една крачка. А ти вече имаш инвестиция в проекта, която не може да се поставя под въпрос. Не говоря за пари.

-      И що за инвестиция е това?

„Не прекалявай - каза си Бартън. - Тредуел ще усетят, че си отчаян“.

-      Ще знаеш, че това е станало възможно благодарение на теб.

-      Боже мой! - възкликна Г. М. и го изгледа изненадано.

Бартън вдигна пръст.