Четвъртото измерение

Земната международна космическа станция се беше разрастнала през годините, но нямаше начин корабът да се скачи с нея; щеше да се наложи извънземните да излязат в открития космос и да се спуснат на нея. Техният кораб маневрира, докато разстоянието между него и станцията стана около петстотин метра.

Всяка камера на борда на станцията и на флотилията от совалки беше насочена към извънземния кораб, а всеки телевизионен приемник на планетата предаваше развитието на драмата — за първи път цялото човечество гледаше една и съща програма.

По скафандрите на извънземните не можеше да се разбере как изглеждат — представляваха съвършени бели сфери със стърчащи от тях роботизирани крайници, а малко над средата им минаваше огледална наблюдателна лента. Пет от извънземните напуснаха кораба-майка и бяха придвижени през пространството чрез струи сгъстен въздух към едно открито товарно отделение на космическата станция.

Вероятността извънземните да не свалят скафандрите си в станцията бе твърде голяма — може би гравитацията не беше единствената разлика между двата свята. Би могло у извънземните да съществува и табу върху показването на физическия вид — това предположение беше изказано не веднъж, когато се откри, че първоначалните им радиопослания не съдържат никаква информация за техния външен вид.

Първата от сферите влезе в товарното отделение. Този, който се намираше в нея, използва струите сгъстен въздух, за да убие скоростта си, но това не се оказа достатъчно и се наложи да се спре в отсрещната преграда с помощта на телескопична механична ръка. Скоро и останалите сфери тихо се поклащаха на едно място, очевидно чакайки. Вратата на товарното отделение над тях започна да се затваря много, много бавно — нямаше заплаха, нямаше клопка; ако извънземните искаха да излязат, лесно можеха да се изстрелят навън с помощта на струите сгъстен въздух, преди да се бе затворила докрай.

Но сферите не помръдваха, макар че една от тях се въртеше около оста си, за да наблюдава спускането на вратата.

След като отделението беше плътно затворено, в него започна да се впомпва въздух. Извънземните навярно бяха направили спектроскопични изследвания на земната атмосфера и трябваше да знаят, че в камерата навлизаха тези газове, които съставляваха въздуха на планетата, а не се правеше опит да ги отровят със смъртоносен дим.

Учените на борда на станцията бяха стигнали до заключението, че щом чужденците имаха по-слаба гравитация на планетата си, то им е необходимо и по-ниско атмосферно налягане.

Извънземните явно бяха доволни. Роботизираните крайници на една от сферите се прегънаха назад така, че да докоснат повърхността й. Сферата се разцепи на две по средата, а ръцете, които излизаха от долната половина, вдигнаха горната част нагоре.

Отвътре се появи един кентавъриец.

Истинският жител на Кентавър изобщо не приличаше на съименника си от човешката митология. Беше смолисточерен на цвят, наподобяваше насекомо по конструкцията на тялото си, с големи зелени очи и дъгоцветни крила, които се разтвориха, когато съществото стъпи извън скафандъра си.

Беше наистина внушителен.

Скоро и другите четири яйцеподобни скафандъра се отвориха, освобождавайки обитателите си. Цветовете на телата им бяха от тъмно черно до сребристо, а очите им варираха от зелено през лилаво до светлосиньо. Разперването на крилата очевидно беше кентавърийският еквивалент на протягане — веднага след първото им разперване съществата отново ги прибраха.

В товарното отделение се отвори една врата и определеният за осъществяването на първия контакт влезе в стаята. И кой можеше по-добре да изпълни това от човека, който пръв бе открил какво означаваха радиопосланията от Кентавър? Кой по-добре от човека, който пръв бе установил присъствието не само на човешкия колективен ум, но и на колективния ум на кентавърийците? Кой по-добре от човека, който бе изпълнявал ролята на проводник между двата колективни ума, и по този начин бе предотвратил изпадането в паника на човечеството?

И петте чужденци се обърнаха с лице към Хедър Дейвис. Тя протегна ръце напред, с длани нагоре, и се усмихна. Кентавъриецът, който първи бе разтворил скафандъра си, разпери отново криле и с няколко леки приплясвания се насочи към нея. Спря на около метър от Хедър. Тя протегна ръка към извънземния, а той разгъна дълъг, тънък крайник към нея. Крайникът изглеждаше крехък и Хедър не направи нищо повече от това, да го остави да се допре до дланта на ръката й.

Преди дванадесет години кентавърийците бяха достигнали Земята със своите радиосигнали.

Преди две години техният колективен ум се бе свързал с този на човечеството. Навярно това беше събитието с по-голямо значение, но все пак имаше нещо прекрасно и трогателно, и истинско в действителното докосване на ръце.

— Добре дошли на Земята — каза Хедър. — Ще се убедите, че тя е едно много хубаво място.

Извънземният не разбираше английски, но въпреки това наклони ъгловатата си глава в знак, че приема поздрава.