Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Несъмнено е първенството на американските астронавти в пилотираните полети до Луната и кацането на нейната повърхност, но не бива да забравяме, че цената на подобни лунни разходки е толкова висока, че възниква съмнение в необходимостта да се извършват такива пътешествия до въпросната планета. Чуждестранните изследователи на космоса изказаха съмнения дали такива експедиции са необходими. Руските станции и луноходи извършваха аналогични изследвания без риск за космонавтите, които можеха лесно да загинат от случайни метеори на повърхността на Луната, а по себестойност руските апарати са доста по-евтини и ефикасни. Трябва да помним, че основната цел на НАСА (Американската агенция по астронавтика) беше не толкова изучаването на Луната, колкото доказването на превъзходството на САЩ над Русия в космическите изследвания.

Раздел 3. Изследванията на Венера

1. Обиколка на Венера. „Венера-1“ (Русия) — 19 и 20 май 1961 г.

2. Стигане до повърхността на Венера. „Венера-3“ (Русия) — 1 март 1966 г.

3. Изследване атмосферата и спускане върху Венера (Русия) — 18 октомври 1967 г.

4. Изследване атмосферата на Венера. „Венера 5 и 6“ (Русия) — 16 и 17 май 1969 г.

5. Кацане на Венера. „Венера-10“ (Русия) – 17 август 1970 г.

В изследванията на Венера всички водещи позиции принадлежат на Русия.

Раздел 4. Изследвания на Марс

1. Обиколка на Марс. „Марс-1“ (Русия) — 19 юни 1963 г.

2. Извеждане на изкуствен спътник на Марс „Маринър-9“ (САЩ) — 13 ноември 1971 г.

(Руската междупланетна сонда „Марс-2“ стартира към Марс на 19 май 1971 година, а американският „Маринър-9“ се насочи към червената планета на 30 май 1971 година. Руският спътник излезе на стационарна орбита около Марс на 27 ноември, а американският спътник — на 13 ноември 1971 година. Оспорването на лидерството е трудно, тъй като единият спътник стар тира по-рано, а другият по-рано излезе в орбита. Решаването на спорния момент е лесно, трябва само да се анализират допълнителните цифри на всяка дата на излизане в орбита:

„Марс-2“, 27 ноември 1971 г., допълнителни цифри: 29 11 и 25 7;

„Маринър-9“, 13 ноември 1971 г., допълнителни цифри: 24 6 и 22 4.

Анализът на вторите числа, които отговарят за крайния резултат на даденото „съревнование“, показва, че лидер може да бъде „Марс-2“, тъй като окончателно то му число 11 — лидер сред лидерите, а второто число в излизането на околомарсова орбита на „Маринър-9“ — числото 6 — означава неуспех или авария, което поставя под съмнение лидерството на американ ската станция при излизането в орбита на изкуствения спътник на Марс.

3. Кацане на Марс. „Марс-3“ (Русия) — 2 декември 1971 г.

Във всички позиции лидерството принадлежи на Русия, дори да допуснем, че пръв в околомарсова орбита е излязъл американският спътник.

Раздел 5. Полет отвъд Слънчевата система

1. Старт на спътника „Пайнър-10“ (САЩ) — 3 март 1972 г.

2. Извършване на „примка“ около Юпитер — 4 декември 1973 г.

Единственият космически кораб, напуснал Слънчевата система, е на САЩ, но е трудно да говорим за резултатите от полета, тъй като най-ценни са сведенията, получени за далечните планети (Юпитер, Сатурн и други). Не можем да направи равносметка, защото връзката със сондата е изгубена заради голямата отдалеченост от Земята.

Нека направим обща таблица на изчислението на допълнителните цифри по всички посочени дати.