Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Точно такова тежко състояние ме обзема при мисълта за това, което ще трябва да кажа в тази кратка глава. Страшно е, защото възниква опасност да разтревожа особено емоционалните и впечатлителните, за които е напълно нормално да започнат да се страхуват или да изпаднат в емоционална потиснатост. Прочутият у нас Шурик от филма „Кавказка пленница“ я е характеризирал много точно: „Жалко за пиленцето“. Както добре помните, основният проблем на впечатлителните хора е преувеличението: „Извинете, и параклиса ли аз го съборих?“ Базирайки се върху току-що откритите особености на впечатлителните хора, ще се разберем за две неща:

1. Че няма да плачем, да се плашим и да ни е „жал за пиленцата“, когато няма нужда.

2. Няма да преувеличаваме, обобщаваме и да издигаме в ранг на предопределеност всичко лошо. Иначе казано: „Не сте съборили параклиса, той сам си е паднал, без ваша помощ“.

Постепенно ще навлизаме в тази тема. Нека си спомним странната особеност на животните (котки, кучета, плъхове, мишки, птици) да усещат приближаващото се стихийно бедствие или друга опасност. От същото доста добре са се възползвали и нашите предци, които не са имали щастието да вярват в прогнозите за времето или в съобщенията на метеоролозите за евентуални урагани, торнада или тайфуни. Трябвало е да разчитат на чувствителността на домашните любимци. Затова вкъщи първо са пускали да влезе котката, която съвсем точно е определяла опасните или безопасните места.

Странно е, но човек е станал толкова съвършен, толкова велик и царствен, че е престанал да реагира на околната среда, както и би трябвало да прави един „цар на природата“. Да, това е вече почти факт, че не възприемаме информацията за природните катаклизми, като изключим хората, страдащи от радикулит, сърдечни болести, астма, високо кръвно и др., които чувстват и най-малката промяна в атмосферното налягане от болките или кризите си. Много често обаче сме ставали свидетели на чудните способности на някои хора да предвиждат опасност или успех, които не са свързани с природните стихии, а зависят от действията на самия човек. Не бива да си мислим, че такива качества притежават феноменалните или по-особените хора — могат да ги използват всички, но с различна точност на предчувствие.

Методът на цифровия анализ позволява да се прогнозират подобни дни и дори нещо повече — да се уточнят най-благо приятните, най-значимите за решения дни. За целта трябва да направим изчисление на собствената си рождена дата и да видим кои са допълнителните цифри в деня, който ни интересува. Нека разгледаме някои конкретни примери, още повече че те са ни известни от предишния раздел.

„Нападателят“:

17 12 1938

32 5 30 3

„Пострадалият“:

18 5 1962

32 5 30 3

Интересуващият ни ден:

13 10 1998 32 5 30 3

Сравнението на четирите цифри и в трите дати показва, че за всеки от участниците в събитията, които са се случи ли преди това („нападателят“ е извършил енергетично нападение срещу „пострадалия“ и сериозно го е травмирал), за всеки от участниците в събитията е ден за равносметка. Точно тогава (или в който и да е друг ден, който при изчисление дава също четирите числа 32 5 30 3) „нападателят“ и „пострадалият“ ще получат истинска оценка за действията си.

„Нападателят“ на 13 октомври 1998 година умира, тъй като е извършил нападение срещу човек, който е искал да му помогне. Точно за това зло е наказан със смърт, и то в деня, който е белязан като ден за равносметка — и четирите числа съвпадат с рождената му дата. Този пример показва, че за всички нападения, извършени от „нападателя“ срещу негови познати или други хора (при което понякога изходът от нападението е бил по-тежък, понеже обектът е загивал), той не е понесъл толкова голямо наказание, което говори за значителна вина от страна на самите пострадали, които в своите действия също са включвали зло или заплаха. Положението рязко се променя, когато човекът е предложил на „нападателя“ безвъзмездна помощ от съжаление или от състрадание към него, а като научава за опасните способности на своя пациент, го предупреждава, че за опит да използва силите си върху някого, който не му желае злото, го очаква многократно по-голям ответен удар, който ще му бъде нанесен от самата природа. Най-вероятно е „нападателят“ да е решил да подложи на изпитание съдбата, за да се увери в пълната си свобода и правото си да съди хората по собствено желание. Ударът е бил нанесен, след това „нападателят“ е можел да се разхожда, без да мисли за смъртта, жена му спокойно си е позволила да се подиграва със счупения крак на „пострадалия“, но всичко вече е било разположено по местата и възмездието е очаквало своята жертва. Настава денят, белязан за равносметка и „нападателят“ е изправен пред съда на самата Природа — резултатът е неговата смърт.