Да спасиш свидетел

— Но ще ръководя битката от разстояние. И в крайна сметка ще победим. Доколкото разбрах, Бюканън се е укрил. Но Адамс е налице. Ще действаме по линията на най-малкото съпротивление. Първо Адамс. После Бюканън. Искам някой да се свърже с Министерството на правосъдието. Там имаме хора. Ще открием добрия стар Дани и ще го пратим на оня свят. Освен това искам да бъда напълно уверен, че Фейт Локхарт е мъртва. — Той погледна Уинслоу. — Подготви ли документите за пътуването ми, Фил?

— Всъщност не, Боб — бавно изрече Уинслоу.

Ройс се втренчи в Торнхил.

— Тази операция ни струваше прекалено скъпо — каза той. — Трима сътрудници бяха убити. Срещу теб се води процес. Управлението е преобърнато с главата надолу. ФБР ни притиска отвсякъде. Това е пълна, убийствена катастрофа. В сравнение с нея скандалът с Олдрич Еймс прилича на детска игра.

Торнхил забеляза, че всички в залата, дори и Уинслоу, го гледат враждебно.

— Ние ще оцелеем, повярвайте ми — бодро заяви той.

— Да, сигурен съм, че ние ще оцелеем — натърти Ройс.

Ройс определено си търсеше белята. Подобно нахалство трябваше да се пресече незабавно. Но засега Торнхил реши да не му обръща внимание.

— Тия проклетници от ФБР — възмути се той. — Да подслушват собствения ми дом. Няма ли конституция за тях?

— Слава богу, че в онзи разговор не спомена името ми — рече Уинслоу.

Торнхил пак го погледна, изненадан от странния тон на приятеля си.

— Относно документите… Трябва да напусна страната час по-скоро.

— Няма да се наложи, Боб — каза Ройс. — И ако искаш да знаеш, въпреки твоите упорити твърдения ние работехме много добре с ФБР, докато ти не обърка нещата. Сътрудничеството е най-важно в днешно време. Сраженията са пагубни и за двете страни. Ти ни превърна в динозаври и искаш да потънем в тресавището заедно с теб.

Торнхил го изгледа презрително, после се обърна към Уинслоу.

— Фил, нямам време за празни приказки. Ти се разправяй с него.

Уинслоу се изкашля нервно.

— Боя се, че той има право, Боб.

Торнхил застина за миг, после бързо огледа масата и пак се обърна към Уинслоу.

— Фил, искам си документите и прикритието още сега.

Уинслоу погледна Ройс и леко кимна.

Арон Ройс се изправи от стола. Не се усмихваше; не показваше с нищо, че е победил. Така го бяха обучили.

— Боб — каза той — в плановете има промяна. Повече не се нуждаем от твоите услуги.

Лицето на Торнхил пламна от гняв.

— Какви ги дрънкаш, дявол да те вземе? Аз ръководя операцията. И искам Бюканън и Адамс да бъдат убити. Незабавно!

— Вече няма да има убийства — отвърна яростно Уинслоу, после тихо добави: — Няма да загиват невинни хора. — Той се изправи. — Съжалявам, Боб. Наистина съжалявам.

Торнхил се втренчи в него, изтръпнал от предчувствие за истината. С Фил Уинслоу бяха учили заедно в Йейл, членуваха в едно и също студентско братство. Уинслоу бе най-добрият му сътрудник. Дружаха още от детинство. Цял живот.

— Фил? — плахо прошепна Торнхил.

Уинслоу махна с ръка на другите. Всички станаха и се отправиха към асансьора.

— Фил? — повтори Торнхил с пресъхнала уста.

Когато групата стигна до асансьора, Уинслоу се обърна.

— Не можем да позволим този случай да продължава. Нещата не бива да стигнат до съд. И не можем да те оставим да се измъкнеш. Ще те търсят докрай. Трябва да приключим, Боб.

Торнхил се надигна от стола.

— Тогава можем да фалшифицираме моята смърт. Самоубийство.

— Съжалявам, Боб. Трябва да приключим категорично и честно.

— Фил! — изкрещя Торнхил. — Моля те!

Когато всички влязоха в асансьора, Уинслоу хвърли последен поглед към своя приятел.

— Понякога са нужни жертви, Боб. Ти знаеш това по-добре от всички ни. За благото на страната.

Вратата на асансьора се затвори.

58.

Стиснал внимателно кошницата с цветя, Лий вървеше по болничния коридор. След като Фейт започна да се възстановява, бяха я прехвърлили в една болница близо до Ричмънд, Вирджиния. Водеше се под измислено име и пред вратата й денонощно стоеше въоръжен пазач. Смятаха, че болницата е достатъчно далече от Вашингтон, за да опазят в пълна тайна нейното местонахождение, и същевременно достатъчно близо, за да може Брук Рейнолдс да я наглежда.

Въпреки всичките си отчаяни молби към Рейнолдс Лий едва днес бе получил разрешение да навести Фейт. Е, поне беше жива. И се възстановявала с всеки изминал ден, твърдяха лекарите.

Затова много се изненада, когато наближи стаята и не видя пазач в коридора. Почука на вратата, изчака малко, след това я отвори. Стаята беше празна, на леглото имаше само дюшек. Няколко секунди той обикаля замаяно вътре, после изтича към коридора и едва не се сблъска с една сестра. Стисна я за ръката.

— Пациентката от двеста и дванайсета! Къде е?

Сестрата огледа празната стая, после се обърна към него с опечалено лице.

— Роднина ли сте?

— Да — излъга той.

Тя погледна цветята и лицето й стана още по-тъжно.

— Не ви ли се обадиха?

— Да ми се обадят? За какво?

— Тя почина снощи.

Лий пребледня.

— Починала — избъбри той. — Но нали беше вън от опасност? Щеше да оздравее. Как тъй починала?