Дяволската колония

Професорът кимна, макар определено да не изгаряше от желание.

Пейнтър отиде при Ковалски и му върна топката експлозив.

— Намери къде да го поставиш. Гледай да е на някаква сглобка или място, където шансовете да пробием дупка са най-добри. И влезте колкото може по-навътре и по-далеч от научния център.

Беше сигурен, че всички изходи са под наблюдение. Ако планът проработеше, искаше да се измъкнат далеч от капана, заложен около сградата.

— В най-задната лаборатория е ускорителят на частици — каза Дентън.

— Знам къде е — добави Канош. — Направо до края на коридора. Не може да се обърка. Ще го заведа.

— Добре. Вземете и Каи и кучето. Скрийте се там, докато се върнем.

Пейнтър усещаше натиска на времето и бързо пресметна какво му трябва, за да успеят. Дентън му помогна да съберат необходимите инструменти. После Пейнтър отиде при Ковалски, извади зигзауера си от кобура под мишницата и го размени за модифицираната тазерна пушка.

— Стреляй на месо.

Ковалски се намръщи.

— Сякаш стрелям по друг начин.

Каи пристъпи до сянката на великана, но очите й не се откъсваха от Пейнтър.

— Чичо Кроу, внимавай…

— Определено смятам да внимавам. — Въпреки това имаше лошо предчувствие, докато посочваше вратата. — Всички навън.

23:36

Седнал в коженото кресло зад бюрото в библиотеката, Рафе гледаше монитора на лаптопа. На екрана имаше пряка картина от операцията с множество гледни точки от камерите, монтирани в черните шлемове на наемниците. Образът подскачаше и беше предизвикателство за стомаха му, но той не можеше да откъсне поглед.

Беше наблюдавал проникването след прекъсването на електричеството и телефоните. Всички изходи се следяха. Четирима шокирани студенти излетяха от различни врати и се помъчиха да избягат от тъмната сграда. Бързо бяха очистени, а телата им — скрити. Щурмовият екип продължи вътре, като претърсваше етаж след етаж.

Рафе не беше изненадан, че спирането на тока не успя да пропъди целите, както бе станало със студентите. След събитията в планината жертвите му бяха станали по-предпазливи, но хората му бяха лично подбрани от Берн заради педантичността и безпощадността си. Щяха да ги намерят.

В ъгъла на екрана Берн обърна камерата си към собственото си лице, за да покаже, че иска да докладва. Гласът му беше малко накъсан от цифровата връзка.

— Сър, всички надземни етажи са чисти. Остава само мазето. Екипът слиза надолу.

— Много добре. — Рафе с нетърпение се наведе още по-близко към екрана.

„Значи са избягали в мазето, досущ като уплашени плъхове. Няма значение. Имам най-добрите плъходави, които могат да се купят“.

Тихо скимтене го накара да погледне към голямото кресло до камината. Пламъците танцуваха и хвърляха сенки, но не така тъмни като черната му кралица Ашанда, която седеше и държеше момче на не повече от четири годинки. Лицето на детето бе омазано в сълзи и сополи, очите му бяха ококорени от ужас. Май трябваше да махнат тялото на майка му от стаята, но нямаше време за подобни прояви на благоприличие. Жената лежеше на персийския килим, а кръвта и мозъкът й съсипваха фините шарки.

Ашанда се взираше в пламъците и нежно галеше косата на момчето. Един от мускулестите хора на Берн беше предложил да сложи край на детските мъки с едно-две умели движения с ножа, но Ашанда го беше изхвърлила като парцалена кукла.

Телохранителка до последно.

Рафе въздъхна. Така или иначе трябваше да се погрижат за момчето, но не пред Ашанда.

А дотогава…

Насочи цялото си внимание към екрана.

„Да се върнем на представлението“.

23:38

Пейнтър действаше бързо на малката работна маса в лабораторията по приложна физика, а Дентън държеше фенерчето. Беше го довел без инциденти дотук, недалеч от стълбището, водещо към основната сграда.

Въпреки угризенията си, че използва цивилен, Пейнтър беше доволен, че Дентън е с него. Лабораторията беше доста забутана и лесно можеше да се пропусне. В дългото тясно помещение имаше всевъзможни инструменти, сред които доминираше голяма кубична преса със стоманени наковални, използвана за опити при високо налягане, например за създаването на синтетични диаманти.

Целта на Пейнтър обаче бе много по-ценна от всеки диамант.

Дентън го беше довел до заключен шкаф. След трескаво търсене на правилния ключ го отвори и даде на Пейнтър кутия електрически детонатори.

— Ще свършат ли работа? — прошепна с надежда.

Трябваше да свършат… но се налагаше известна импровизация.

Пейнтър се съсредоточи върху деликатната хирургия с пинцетите и тънките клещи. Този тип детонатори се задействаха с електрически импулс, като от батерия на телефон или някакъв друг източник. И определено не беше добра идея да си наблизо, когато детонаторът задейства пластичния експлозив. Трябваше да го задейства дистанционно — и поради липсата на обхват в мазето му оставаше само една възможност.

Много внимателно съедини запалителните жици на детонатора към батерията на изкормения патрон XREP.