Дюн (Том трети)

В противовес на мекотата и гладкостта по плътта на Белонда, Тамалани бе направо костелива. Явно се поддържаше във форма, защото мускулите й наистина изглеждаха добре в границите на възможното. В очите й обаче се долавяше нещо, което опровергаваше външния вид. Усещането за отдръпване, за оттегляне от живота. Да, тя все още умееше внимателно да наблюдава, но някаква частица от нея бе започнала окончателно да напуска този свят. Прословутата й интелигентност се бе превърнала в своего рода опърничавост, разчитаща в повечето случаи на предишни наблюдения и взети някога решения, отколкото на видяното в настоящия момент.

Трябва да започнем подготовка за смяна. Мисля, че ще бъде Шийена. Тя е опасна за нас, но показаното от нея досега дава големи надежди. Пък и на Дюн Шийена позна вкуса на кръвта.

Одрейди съсредоточи погледа си върху рунтавите вежди на Тамалани. Бяха започнали леко да провисват, прикривайки с безпорядъка си клепачите й. Да. Шийена ще замени Тамалани.

Тъй като виждаше сложните проблеми, които трябва да бъдат разрешени, Там щеше да приеме решението. Одрейди знаеше, че трябва само да привлече вниманието й върху чудовищно големите размери на опасността, пред която бяха изправени, когато обяви необходимостта от смяната.

А ще ми липсва, дявол да го вземе!

„Не можете де вникнете в историята, без да знаете как наложилите се лидери се движат с нейните ходове. Всеки лидер има потребност от аутсайдери, чиято задача е да прославят неговото водачество. Проучете моята кариера — аз бях едновременно лидер и аутсайдер. Не бива да приемете, че просто съм създал Църква-Държава. Това бе само изпълнение не функцията ми като лидер и аз възпроизведох познати исторически модели. Примитивните изкуства от мое време ме представят като аутсайдер. Любима поезия — епичната. Предпочитан драматичен идеал — героизъм. Танцьори — безцеремонно прекратена практика. Спиртни напитки, които помагат на хората да почувстват какво им отнемам… Какво всъщност съм отнел? Правото за избор на роля в историята.“

Лито II (Тиранът) Превод на Ветер Бебе

Ще умра! — помисли Лусила.

Мили сестри, моля ви, помогнете ми да не стане, преди да предам скъпоценния товар, който нося в ума си!

Сестри!

В „Бин Джезърит“ рядко даваха външна изява на идеята за семейственост. Бяха обвързани в генетично отношение. А от Другите Памети нерядко знаеха точно къде и как. Не се налагаше да ползват специални наименования от рода на „втора братовчедка“ или „леля на майка ми“. Приемаха взаимните връзки така, както тъкачът гледа на своето платно. Знаеха как основата и вътъкът са станали тъкън. Думата беше по-подходяща от семейство, защото тъканта на „Бин Джезърит“ бе Сестринството, ала именно древният инстинкт на Семейството осигуряваше основата.

Сега Лусила мислеше за сестрите си единствено като за семейство. И то имаше нужда от събраното и носеното от нея. Постъпих глупаво, като потърсих подслон на Гамму!

Нейният повреден не-кораб бе заземен завинаги.

Каква сатанинска изобретателност демонстрираха почитаемите мами! Омразата, която предизвика у нея тази мисъл, я ужаси.