Дюн (Том трети)

Чия истина? Променена по какъв начин? В какъв контекст! Вчера след обед двамата бяха седнали в едно от помещенията на жилището му в не-кораба. Той бе поискал „консултация по проблеми от взаимен интерес“ — израз, който ползваше като евфемизъм за пазарлък. Бяха сами, ако не се броят видеоочите, както и вливанията и излизанията на не една и две от бдителните сестри.

Квартирата му беше достатъчно уютна — три стаи със стени от пластичен материал в отморяващо зелено, меко легло и столове, пригодени за малкото му телце.

Не-корабът бе иксианска направа и той бе сигурен, че пазачите му дори не подозират колко много знае по въпроса.

Колкото самите иксианци.

Навсякъде иксиански машини без нито един иксианец. Хранеше съмнението, че няма нито един иксианец в Дома на Ордена. Вещиците бяха всеизвестни със собствените си грижи по поддържането.

Одрейди се размърда и заговори бавно, наблюдавайки го внимателно.

„Не са импулсивни“ — често бе чувал за тях.

Тя го запита дали се чувства удобно тук, като показа, че загрижеността й не е само привидна.

Сцитал огледа всекидневната, преди да отбележи:

— Не съм видял нито един иксианец. Старшата с неудоволствие сви устни:

— Само по този случай ли поиска да поговорим?

Разбира се, че не, вещице! Просто упражнявам способността си да разсейвам. Не би трябвало да очакваш от мен да спомена неща, които искам да останат скрити. Защо ще привличам вниманието ти върху иксианците, след като знам, че е невъзможно опасни пришълци да се разхождат свободно по тази отвратителна планета? Ах, много прехвалената иксианска връзка, която ние, тлейлаксианците, поддържаме толкова отдавна. И ти също го знаеш! Неведнъж наказвахте иксианците; те го помпят.

Макар и с нежелание, иксианските технократи могат да дразнят „Бин Джезърит“, помисли си той, но ще вложат цялото си старание, за да не събудят яростта на почитаемите мами. За потайна търговия свидетелстваше и наличието на този не-кораб, въпреки че цената му трябва да е била смазваща и добавена към необикновеното многодумство. Много са гадни онези курви от Разпръскването. Бе почти сигурен, че те също имат нужда от Икс. А Икс можеше потайно да предизвиква курвите, като се договаря с „Бин Джезърит“. Все пак границите бяха твърде тесни, а шансовете за предателство — многобройни.

Премисленото му вдъхна спокойствие, докато пазарлъкът течеше. Заядливо настроената Одрейди го объркваше многократно с мълчанията си, през които го фиксираше неотстъпно по онзи смущаващ начин, който вещиците добре владееха.

Залозите бяха големи: не по-малко от оцеляването и на двамата при непрестанното присъствие и действие на твърде деликатни фактори — надмощие, контрол върху човешките ресурси и увековечаване на собствения жизнен маниер в качеството му на доминиращ модел.

Остави мъничък отвор, който да мога да разширя — помисли си Сцитал. — Пусни моите лицетанцьори. Дай ми слугите, които ще изпълняват само моите заповеди.

— Искам съвсем малко — каза той. — Трябват ми лично спокойствие и собствените ми слуги.

Одрейди продължи да го гледа по обременяващия начин, характерен за „Бин Джезърит“, който сякаш смъкваше маските, за да надникне дълбоко в душата.

Но аз нося маски, през които не си проникнала.

Виждаше, че го намира отблъскващ, поне тъй говореше погледът й, спиращ се на всяка от характерните му особености. Подозираше реда, в който текат мислите й:

Фигурка на елф с тясно личице и дяволити очички. Косица, израсла на челото.

Премести се по-надолу:

Тесни устенца, но с остри зъби, от които кучешките стърчат.

Сцитал знаеше, че е съчетание от най-опасно смущаващите човешкия род митологии. Одрейди с пълно право би си задала следния въпрос:

Защо в „Бин Тлейлакс“ са избрали точно този външен вид, след като притежават ключа на генетичния контрол и могат да си позволят нещо по-представително?

Само за да те смущавам, боклук пауиндски!

И веднага се сети за още нещо типично:

„Бин Джезърит“ рядко прави боклук.

Сцитал обаче бе виждал мръсните последствия от не едно тяхно действие: