Дюн (Том трети)

Не виждаш бъдещето, а го създаваш.

Тамалани поиска да разбере защо старшата майка повдигна този въпрос и попита:

— Дар, нещо друго ли реши?

— Нашият Тег-гола е на десет години.

— Според нас е прекалено млад, за да правим опити за връщане на оригиналните му спомени — обяви Белонда.

— Защо създадохме отново Тег, ако не искаме да бъде инструмент за насилие, така ли? О, да! — Одрейди спря за миг, за да прекъсне възражението на Там. — Той не винаги е решавал с ответна сила проблемите ни. Миролюбивият башар може да накара враговете да отстъпят и с разумни доводи.

Там се отзова замислено:

— Но почитаемите мами едва ли някога ще узреят за преговори.

— Освен ако не ги доведем до екстремно състояние.

— Според мен предложението ти предполага прекалено бързо движение — вметна Белонда, на която можеше да се вярва, че своевременно ще стигне до крайното заключение на ментат.

Одрейди пое дълбоко дъх и сведе поглед към работната си маса. Най-после мигът бе настъпил. Още онази сутрин, когато бе взела голата-бебе от гадния „резервоар“, тя чувстваше, че този миг й предстои. И отново — когато по-късно разбра, че то ще бъде подложено на тежко изпитание, преди наистина да е дошло времето за него… Въпреки гласа на кръвта.

Пресягайки се под масата, докосна устройството, което даваше сигнал за повикване. Двете съветнички чакаха мълчаливо. Знаеха, че ще каже нещо важно. Старшата майка можеше да бъде сигурна в едно: сестрите й я слушаха с голямо внимание и напрежение, което би доставило истинско удоволствие на човек с по-ясно изразен егоцентризъм от този на една света майка.

— Политика — рече Одрейди.

Ново пришпорване на вниманието! Дума с голям заряд. Когато влизаш в бин-джезъритската политика, насочвайки силите си за придобиване на известност, същевременно ставаш и пленник на отговорността. Натоварваш се със задължения и необходимост да вземаш решения, които те обвързват с живота на избралите да го оставят в ръцете ти. Ето кое в действителност спояваше Сестринството с неговата старша майка. Единствената дума бе достатъчна, за да каже на съветниците и на наблюдателите-вардияни, че Първата сред равните е решила.

Всички чуха тихия шум, предизвикан от нечии стъпки, спрели до вратата на работното помещение. Одрейди допря пръст до една бяла пластина в близкия десен ъгъл на масата. Вратата зад нея се отвори и те видяха Стреги, очакваща заповедите на старшата.

— Доведи го — каза Одрейди.

— Да, старша майко — изречено с почти безизразен глас от многообещаващата помощница.

Тя излезе за малко от полезрението й и се върна, повела за ръка Майлс Тег. Косата на момчето бе почти руса, ала вече попъстрена с по-тъмни ивици, които говореха, че светлият цвят ще изчезне с настъпването на зрелостта. Лицето му бе тясно, а носът започваше да придобива онази ястребова острота, характерна за мъжете от рода на атреидите.

— Стреги, моля те, почакай отвън.

Замълча, докато вратата се затвори.

Момчето стоеше и гледаше към нея без никакъв признак на нетърпение.

— Гола Майлс Тег — каза Одрейди, — нали си спомняш Тамалани и Белонда?

Детето погледна бързо към двете жени, но запази мълчание, очевидно невпечатлено от напрегнатото внимание, с което го наблюдаваха.

Тамалани се намръщи. Още в самото начало бе обявила, че не приема да наричат „гола“ едно дете. Голите биваха създавани от клетки на труп. А това момче бе клонирано, също като Сцитал.

— Ще го изпратя в не-кораба при Дънкан и Мурбела — каза Одрейди. — Може ли някой да върне Майлс към оригиналните му спомени по-добре от Айдахо?

— Лирична справедливост — прие Белонда, без да изрече гласно възраженията си, макар и да знаеше, че няма да им ги спести, когато момчето излезе. Прекалено млад е!

— Какво означава лирична справедливост? — попита Тег с леко писклив глас.

— Когато башарът беше на Гамму, той възстанови оригиналните спомени на Дънкан.

— Наистина ли е мъчително?

— Да, поне според него.

Някои решения трябва да бъдат безмилостни.

Възприемането на факта, че човек може сам да взема своите решения, очевидно се превръща в сериозно препятствие.

Как смекчавам удара?

Понякога това смекчаване беше невъзможно, защото за предпочитане бе превръзките да бъдат смъкнати с рязко, макар и изпълнено с разкъсваща болка движение.

— Може ли този… Дънкан Айдахо да ме върне към спомените ми отпреди?

— Може и ще го направи.

— Не сме ли прекалено прибързани? — запита Тамалани.

— Занимавах се с отчетните материали за делата на башара — обади се Тег. — Оказа се прочут военен и ментат.

— С което се гордееш, без съмнение. — Бел изглежда се зае да смекчава прословутите си възражения по отношение на момчето.

— Не особено — пресрещна той погледа й, без да трепне. — Мисля за него като за друга личност. Интересно ми е, впрочем.

— Друга личност — промърмори светата майка, поглеждайки със зле прикрито несъгласие към Одрейди. — Добре го подготвяш!

— Както го е сторила и родната му майка.