Дюн (Том трети)

— Разбира се. Почитаемите мами не са пропуснали да забележат присъствието ми на Бузел. Контрабандистите ще продадат всичко на предложилите повече. Трябва да приемем, че те добре ще се възползват от ценната си информация за този свят, су-камъните и местната света майка с помощниците й. А и не бива да забравяме, че дресьорите ме намериха.

По дяволите! — помисли Одрейди. — Тя е оня тип съветнички, каквито искам да имам до себе си. Питам се колко ли съкровища като нея са погребани някъде отвъд, след като са ги низвергнали за дребни нарушения? Защо толкова често изхвърляме от веригата способни и талантливи хора? Стара слабост, която Сестринството все още не е преодоляла.

— Мисля, че научихме нещо важно за почитаемите мами — каза Дортужла.

Нямаше нужда да го потвърждава с кимване. Ето я същността на причината, довела заточеничката в Дома на Ордена. Роякът на преследвачите-плячкаджии бе залял старата Империя с убийства и палежи навсякъде, където те подозираха поселища на „Бин Джезърит“. Но, чудно защо, ловците не бяха докоснали Бузел, въпреки че не можеше да не знаят къде се намира той.

— Защо? — попита Одрейди, влагайки във въпроса собствените си мисли.

— Никога не разрушавай своето бъдещо гнездо — рече Дортужла.

— Мислиш ли, че вече са на Бузел?

— Още не.

— Но според теб това е мястото, което искат за себе си?

— Обяснение, което първо се набива на очи.

Старшата света майка я погледна изпитателно. И така, Дортужла има още едно хоби! Тя дълбае в Другите Памети, за да изрови и усъвършенства способности, оставени там на склад. Кой би могъл да я укори? Сигурно на Бузел времето едва-едва се влачи…

— Заключение на ментат — отсече осъдително Одрейди.

— Да, старша майко — бе прекалено смиреният отговор.

От светите майки се очакваше да ровят из Другите Памети само след специално разрешение от Дома на Ордена, и то с помощта и под ръководството на по-опитни сестри. Значи, Дортужла продължава да се бунтува. Продължава да изпълнява желанията си така, като го е правила преди много време със забранения любовник. Добре! „Бин Джезърит“ имаше нужда от такива размирници.

— Искат Бузел непокътнат — рече изгнаницата.

— Този воден свят?

— Ще бъде подходящ дом за земноводни слуги. Но не за футари или дресьори. Проучила съм внимателно нещата.

Събраните доказателства действително говореха за план на почитаемите мами да доведат прислужници, взети в плен — навярно земноводни създания, които да събират су-камъни. Мамите определено бяха способни да си набавят земноводни роби. Познанията, необходими за създаването на футарите, изглеждаха предостатъчни за появата на множество различни форми на висш осезателен живот.

— Хм, роби… Опасен дисбаланс — процеди през зъби Одрейди.

За пръв път Дортужла даде израз на силна емоция — неприязън, свила устните й в тъничка линия.

Сестринството много отдавна бе създало един от твърдо установените си модели — неизбежно сриване на робството и крепостничеството. Изграждаш резервоар, пълен с омраза. Безпощадни врагове. Ако не вярваш, че ще успееш да изтребиш всички свои неприятели, по-добре не се и опитвай. Сдържай надигащите се в теб чувства и внимавай за действията си, осъзнавайки, че потисничеството ще направи враговете ти по-силни. Онеправданите ще дочакат своя ден и тогава бог да е на помощ на насилника! Острието сече с двете си страни. Потиснатият винаги имитира и се учи от своя потисник. Когато масите и столовете са прекатурени, сцената е готова за следващото действие на мъст и насилие, само че ролите вече са разменени. Отново и отново разменяни — ad nauseam26.

— Никога ли няма да пораснат? — замислено попита Одрейди.

Дортужла не можа да отговори, но имаше предложение за незабавен ход:

— Трябва да се върна на Бузел.

Заслужаваше си да го премисли. Още веднъж заточената света майка поведе по точки пред старшата. Колкото и неприятно да беше това решение, и двете знаеха, че не разполагат с по-добро. Футарите r дресьорите щяха да се върнат. Нещо повече — след като почитаемите мами бяха хвърлили око на планетата, бе почти сто процента сигурно, че идващите от Разпръскването се намират под наблюдение. Отвратителните жени бяха длъжни да реагират и това можеше да разкрие много неща за тях.

— Според почитаемите Бузел е примамка към капан — каза Одрейди.

— Бих могла да пусна приказката, че съм изгонена и заточена от сестрите си — предложи Дортужла. — Което подлежи на лесна проверка.

— Да заложиш себе си като примамка, така ли?

— Старша майко, ами ако все пак съумеем да ги прилъжем за преговори?

— С нас? Каква смайваща идея!

— Знам, че в тяхната история не се споменава често за разумни преговори, но все пак…