Дюн (Том трети)

— На Ракис се намира едно женско чадо, Шийена Браг — продължи старицата. — Гигантските червеи ѝ се подчиняват.

Лусила прикри изостреното си внимание. Гигантски червеи. Не Шай-хулуд(#). Не Шейтан. Гигантски червеи. Най-после се бе появил пясъчният ездач(#), предсказан от Тирана!

— Не говоря празни приказки — отбеляза Шуонгю, защото тя продължаваше да мълчи.

Съвършено вярно — помисли Лусила. — И наричаш това нещо с описателното му наименование, а не с името, дадено му от нашата религия. Гигантски червеи. В действителност обаче мислиш за Тирана, за Лето II, чийто безкраен сън се носи като перличка на съзнанието във всеки от червеите. Или поне така следва да вярваме.

Шуонгю кимна към детето на моравата под тях:

— Мислиш ли, че техният гола̀ ще може да повлияе на момичето, което им заповядва?

Най-после отдръпна завесата. Лусила помисли за миг и каза:

— Не ми трябва отговор на подобен въпрос.

— Наистина си предпазлива — констатира Шуонгю.

Младата света майка изви в дъга гърба си и го изпъна.

Предпазлива? Да, вярно е!

Тараза я бе предупредила: „Когато нещата са свързани с Шуонгю, трябва да действаш с максимално внимание, но и бързо. Разполагаме с много кратък отрязък от време, когато можем да успеем.“

Да успеем за какво? — запита се Лусила. После се обърна през рамо към Шуонгю.

— Просто не виждам как тлейлаксианците са съумели да убият единайсет голѝ. Как са могли да проникнат през нашите защитни системи?

— Сега башарът е тук — отвърна старицата. — Може би той ще предотврати нещастието.

Но тонът ѝ говореше, че сама не си вярва.

Старшата майка Тараза бе казала: „Лусила, ти си Впечатка. Когато отидеш на Гамму, ще разпознаеш част от работния образец. Твоята задача не налага запознаване с цялостния проект, респективно с неговия замисъл.“

— Помисли за стойността! — настоя Шуонгю, без да отделя погледа си от гола̀та, който в този момент приклякаше и се изправяше, отскубвайки кичури трева.

Лусила знаеше, че стойността няма нищо общо със случая. Много по-важно беше откритото приемане на неуспеха. Сестринството не можеше да признае възможността да сбърка. Но фактът, че една първокласна Впечатка е била призована по-рано от необходимото, беше наистина от огромно значение. Тараза бе наясно, че Впечатката ще го забележи и ще разбере част от замисъла.

Шуонгю направи жест с костеливата си ръка по посока на детето, завърнало се към самотната си игра — да тича и да се премята по тревата.

— Политика — каза тя.

Без никакво съмнение политиката на Сестринството бе пропила самата сърцевина на ереста ѝ. Деликатността на вътрешния спор можеше да бъде разбрана дори само от факта, че Шуонгю беше назначена за комендантка на кийпа на Гамму Противопоставящите се на Тараза отказваха да останат зрители в играта.

Шуонгю се обърни и погледна право в лицето на Лусила. Реченото беше напълно достатъчно. Напълно достатъчно бе чуто и отсято от мозъците, обучени към осъзнаване в Бене Гесерит. Домът на Ордена бе избрал тази света майка много грижливо.

Лусила чувстваше внимателното проучване от страна на възрастната жена, но отказа да ѝ даде възможност за влияние върху най-съкровеното усещане за решителност и силна воля, на което можеше да разчита в напрегнати моменти. Да ме гледа колкото и както си иска! Тя се извърна с усмивка на уста, вторачена над билото на покрива срещу тях.

Точно тогава се появи мъж, облечен в униформа и въоръжен с лазестрел(#) с голяма поразяваща мощ, който бегло кимна към двете свети майки и бързо отмести взор, съсредоточавайки го върху детето под тях.

— Кой е този? — попита Лусила.

— Патрин, най-довереният помощник на башара. Казва, че е само ординарец, но трябва да си глупак, за да му повярваш.

Лусила грижливо огледа мъжа отсреща. Аха, значи това е Патрин. Роден на Гамму, както бе пояснила Тараза. Подбран за задачата от самия башар. Беше светъл и слаб човек, доста стар за войник в днешно време, но след като и пенсионираният Тег бе призован отново, той бе настоял Патрин да сподели службата с него.

Шуонгю отбеляза начина, по който другата света майка гледаше ту Патрин, ту гола̀та. Да, щом като башарът бе върнат да пази кийпа, детето явно се намираше в голяма опасност.

Доста изненадана, Лусила започна:

— Защо… той е…

— По заповед на Майлс Тег — отговори Шуонгю, споменавайки този път името на башара. — Гола̀та не играе, а тренира. Мускулите му трябва да са готови за деня, когато ще бъде върнат към своя оригинал.

— Но нито едно от упражненията му не е елементарно — каза младата света майка, почувствала как собствените ѝ мускули откликват по симпатичен път на припомнената специална подготовка.