Дюн (Том трети)

Старшата света майка се облегна по-удобно назад, но продължи да гледа към екрана пред нея. Светлината от прозорците, обърнати на изток, падаше право върху лицето ѝ, хвърляйки сенки под носа и брадичката. Тараза бе дребна жена, съвсем малко по-възрастна от Одрейди, запазила голяма част от хубостта си, която на времето я бе превърнала в най-сигурния обект за разплод с по-трудни господа. Лицето ѝ имаше издължен овал и закръглени бузи. Черната ѝ коса беше плътно изтеглена назад от високото чело с ясно изразен връх. Когато говореше, отваряше съвсем малко устата си, което бе свидетелство за превъзходен контрол над движенията. Вниманието на наблюдателя неизбежно се насочваше и към нейните очи в плътносиньо, на които трудно можеше да се устои. А общото впечатление беше като от привидно ласкава лицева маска, пропускаща само толкова, колкото да загатне за действителните емоции.

Одрейди познаваше добре сегашната поза на старшата майка. След миг Тараза щеше да промърмори нещо, въпреки че все още бе потопена в мислите си, докато внимателно следеше редовете от биографията на екрана. Очевидно вниманието ѝ се бе разпростряло над голям брой въпроси.

Това поуспокои посетителката. Тараза не вярваше на глупотевини от типа, че съществува благодетелна сила — пазителка на човечеството. Мисионария Протектива и намеренията на Сестринството бяха единствено значимото в нейния свят. Всичко полезно за тези намерения и цели — дори попълзновенията на отдавна умрелия Тиран — можеше да бъде оценено като добро. Останалото носеше знака на злото. Чуждоземските натрапници от Разпръскването — особено връщащите се потомки, които сами наричаха себе си „почитаеми мами“ — не заслужаваха доверие. Единствено хората на Тараза, пък дори и онези свети майки, които ѝ се противопоставяха в Съвета, бяха богатството на Бене Гесерит и само на тях можеше да се вярва.

Все още без да погледне нагоре, тя каза:

— Знаеш ли, че като се сравнят хилядолетията преди Тирана с тези след неговата смърт, намаляването на броя на големите военни конфликти е изумително…

— Доколкото ни е известно — вметна Одрейди.

Погледът на Тараза сякаш отскочи нагоре, след което отново се върна на мястото си:

— Какво?

— Няма как да посочим броя на войните извън нашия обсег на познание. Имаш ли статистическите данни на хората от Разпръскването например?

— Не, разбира се!

— Значи казваш, че Лето е опитомил само нас?

— Да, ако така ти харесва повече. — Тараза отбеляза с маркер нещо, което бе видяла на екрана.

— А обичният ни башар Майлс Тег не е ли също част от причината? — попита Одрейди. — Или някои негови талантливи предшественици?

— Ние сме избирали тези хора — отговори Тараза.

— Не виждам доколко е уместна настоящата дискусия по военни въпроси. Има ли тя нещо общо със сегашния ни проблем?

— Да, мнозина мислят, че можем да се върнем към обстановката преди Тирана с успех, зад който обаче са скрити твърде неприятни последствия.

— Така ли? — сви устни Одрейди.

— Няколко групировки измежду Изгубените продават оръжия на всеки, който иска или може да ги купи.

— Нещо по-точно? — запита Одрейди.

— Усъвършенствани оръжия заливат Гамму и няма особено място за съмнение, че тлейлаксианците складират по-опасните при себе си.

Тараза се облегна назад и разтри слепоочията си. После заговори с нисък, почти отнесен глас:

— Мислим си, че вземаме решения от най-голяма важност, изхождайки от твърде морални принципи.

Одрейди бе вече присъствала на нещо подобно.

— Нима старшата света майка се съмнява в правотата на Бене Гесерит? — сви устни тя.

— Да се съмнявам ли? О, не. Но има нещо, което наистина ме смущава и обърква. През целия си живот всички работим за цели с високо морално естество, а какво откриваме в края на краищата? Оказва се, че много от задачите, на които сме се посветили, са резултат от маловажни решения. Могат да бъдат проследени до тяхното начало като желания за лично удобство или уют, без да имат нищо общо с нашите високи идеали. Питам се дали залогът не е някое работно съглашение с всекидневен практически характер, което задоволява потребностите на онези, които са могли да вземат решенията…

— Чувала съм, че слагаш на тези неща определението политически — каза Одрейди, преди да продължи: — В смисъл на нужда от политическо естество.

Тараза заговори със строго контролиран глас, като отново съсредоточи вниманието си върху екрана пред нея:

— Ако нашите оценки и присъди се възприемат като резултат от работата на една институция, означава, че сме намерили най-сигурния път за унищожаването на Бене Гесерит.

— Не ще откриеш дребни и маловажни решения в моята биография — смени темата Одрейди.

— Търся евентуални източници и причини за слабости и пропуски.

— И такива няма да намериш.

Тараза прикри усмивката си. Почти моментално бе определила егоцентричната забележка като предизвикателство към старшата света майка. Одрейди явно много я биваше да се прави на нетърпелива, докато всъщност си оставаше потопена в безвременния поток на спокойствието.