Дивергенти

е последвано от крясък. Кристина. Всички се смеят, но

ните му са каменни, а таванът постепенно се спуска все

смехът прелива в аплодисменти.

по-надолу и имам чувството, че слизам дълбоко навътре,

Фор опира ръка о гърба ми и казва:

към сърцето на земята. Мъждивите лампи, които го осве

- Добре дошла сред Безстрашните!

тяват, са разположени далече една от друга. В тъмното

пространство между тях ме обзема страх, чс съм се изгу

била, докато нечие рамо не се блъсне в мен. Щом попадам

в осветения кръг, отново се чувствам в безопасност.

Момчето от Ерудитите пред мен рязко спира, аз се

блъскчм в гърба му и удрям нос в неговото рамо. Отстъп

вам назад и се разтривам, за да дойда на себе си. Цялата ни

група сега стои на място, а тримата водачи са се изправи

ли пред нас със скръстени ръце.

- Тук се разделяме - казва Лорън. - Послушниците, роде

ни Безстрашни, идват с мен. Предполагам не се нуждаете

от обиколка из мястото.

Тя се усмихва и кимва към тях. Те се отделят от гру

пата и изчезват в тъмните сенки. Проследявам с поглед

и последните пети, които напускат кръга светлина, по

сле се обръщам към онези, които са останали. Повечето

послушници са от кастата на Безстрашните, затова

3 На англлшски и м е т о на м о м ч е т о означава и ч и с л о т о ч е т и р и . - Б.пр.

сега сме само девет души. Сред тях аз съм единствени-

ят трансфер от Аскетите, а от Миротворците няма

На платформата ми се видя спокоен, но сега нещо в невъз

нито един. Всички други са от Ерудитите и, колкото и

мутимия му т о н ме кара да бъда нащрек.

да е изненадващо, от Прямите. Но за да си винаги честен,

фор отваря двете крила на някаква врата и ние влиза

сигурно се изисква голяма храброст. Аз поне би трябвало

ме в онова, което той нарече Ямата.

да знам това.

- Аха - прошепва Кристина. - Сега ми става ясно.

фор е следващият, който се обръща към нас.

„Яма" е най-безобидното наименование за това място.

- През повечето време работя в контролния център,

Оказва се подземна пещера, толкова огромна, че оттам,

но през следващите няколко седмици ще бъда ваш инструк

където се намирам - на самото дъно, - не мога да зърна дру

т о р - казва. - Името ми е фор.

гия край. Неравните скалисти стени се издигат на височи

- фор? Като числото четири ли? - обажда се Кристи

ната на няколкоетажна сграда над главата ми. Но в камъка

на.

има ниши, в които са оставени храна, дрехи, провизии,

- Да - отвръща фор. - Проблем ли има?

занимания за свободното време. Тесни пътеки и стълби,

-Не.

издълбани направо в скалата, ги свързват едно с друго.

- Хубаво. Сега отиваме в Ямата, която някой ден ще се

Няма никакви парапети, които да предотвратяват не

научите да обичате. Тя...

щастните случаи.

Кристина се киска.

Осветен в оранжево скат се спуска от едната страна.

- Ямата ли? Подходящо име.

Покривът на Ямата е от стъклени панели, а над него има

фор отива при пея и надвесва лице съвсем близо до ней

сграда, която отразява слънчевата светлина. Сигурно из

ното. Присвива очи и няколко секунди я гледа втренчено.

глежда като всички останали постройки в града, когато

- Как е твоето име? - пита тихо.

минаваш с влака покрай нея.

- Кристина - пискливо отговаря тя.

Сини фенери висят на неравни разстояния над стъкле

- Виж какво, Кристина, ако исках да си имам работа с

ните панели, подобни на онези, които осветяваха Залата

устатите многознайковци от Прямите, щях да се при

на избора. Засияват все по-ярко с угасването на слънчевата

съединя към тяхната каста - просъсква той. - Първият

светлина.

урок, който ще научиш от мен, е да си държиш езика зад

Наоколо е пълно с хора, всичките облечени в черно, кои

зъбите. Ясен ли съм?

то викат и разговарят оживено, жестикулирайки. Не забе

Тя кима.

лязвам нито един по-възрастен сред тях. Има ли изобщо

фор се отправя към сенките в дъното на тунела. Гру

възрастни в кастата на Безстрашните? Дали успяват да

пата послушници мълчаливо се раздвижва.

доживеят до по-напреднала възраст, или пък ги отпращат

- Ама че смотаняк! - мърмори Кристина.

някъде, когато вече не могат да скачат от движещи се

- Предполагам, че не иска да му се присмиват - отгова

влакове?

рям.

Група дечурлига тичат по необезопасената пътека с та

Давам си сметка, че ще бъде разумно да внимавам с фор.

кава скорост, че сърцето ми започва да блъска в гърдите и

едва не им шкрещявам да вървят no-бавно, преди някои да

да видя къде отиваме: столова, пълна с хора и тракане на

е пострадал. В паметта ми изникват подредените улици

сребърна посуда. Когато влизаме, Безстрашните вътре

на Аскетите: колона от хора в дясната страна се размина

стават. Аплодират ни. Тропат с крака. Викат. Шумът

ва с колона от хора в лявата, мълчаливо разменяйки бегли

ме обгръща и нахлува в мен. Кристина се усмихва и секунда

усмивки и леки кимвания. Стомахът ми се свива. Но и ха

по-късно аз също се усмихвам.

осът на Безстрашните си има своя чар.

Оглеждаме се за свободни места. Двете с Кристина от

- Ако ме последвате - казва фор, - ще ви покажа бездна

криваме полупразна маса в единия край на помещението и

та.

аз се озовавам между нея и фор. В центъра на масата има

Повежда ни напред. По стандартите на Безстрашни