Дивергенти

Докато бях у дома, двете с майка ми на всеки шест ме

то, че отново съм в стаята за тестване на наклонности

сеца си набавяхме нови, почти еднакви дрехи. Никак не е

те с огледалата около мен и жиците, прикачени към чело

трудно да ратределяш ресурсите, когато всички ползват

то ми. Не очаквах, че някога ще я срещна пак.

едно и също, но нещата в лагера на Безстрашните са по-

- Ей, здрасти! - Тя се усмихва. - Не мислех, че ще те видя

различни. На всеки се отпускат определено количество

пак. Беатрис, нали така?

точки на месец и роклята ще ми струва една от точките

- Всъщност, Трие - казвам. - Тук ли работиш?

в месечната ми дажба.

- Да. Просто бях прекъснала за малко, докато проведа

Двете с Кристина се втурваме надолу по тясната пъ

тестовете. Иначе през повечето време съм тук. - Тя се

течка, която води към студиото за татуировки. Когато

потупва замислено по брадичката. - Това име ми звучи по

пристигаме, Ал вече седи на стола, а един дребен сух човек,

знато. Не беше ли първата, която скочи?

на когото почти не е останал и къс нетатуирана кожа,

- Да, така е.

рисува паяк върху едната му ръка.

- Добър скок.

- Благодаря. - Докосвам рисунката на летящата пти

ца. - Виж, трябва да поговоря с теб за... - Поглеждам към

Уил и Кристина. Не бива да притискам Тори точно сега,

те ще започнат да разпитват. - За нещо. По някое време.

- Не мисля, че това ще бъде много разумно - отговаря

тихо тя. - Помогнах ти, доколкото можах, но оттук на

Г Л А В А

татък трябва да се справяш сама.

Д Е В Е Т А

Прехапвам устни. Тя може да отговори на моите въ

проси, сигурна съм, че е така. Ако отказва да го направи

сега, ще трябва да я накарам някой друг път.

- Тъй като сте нечетно число, един от вас днес няма

- Искаш ли татуировка? - пита тя.

да се бис - казва фор, отстъпвайки от дъската в залата

Рисунката на летяща птица определено приковава вни

за тренировки. После ме поглежда. Срещу моето име мяс

манието ми. Когато дойдох, изобщо нямах намерение да

т о т о е празно.

си правя пиърсинг или татуировка. Осъзнавам, че ако го

Възелът в стомаха ми се отпуска. Отдъхвам си.

направя, ще забия още един клин между мен и семейството

- Това не е на добре - казва Кристина и ме смушква.

си, който никога няма да мога да извадя. Ако животът ми

Лакътят й улучва мускул, който боли - тази сутрин те

тук продължава както досега обаче, това ще бъде най-не

са повече от мускулите, които не ме болят, - и аз изкри

значителната пречка между нас.

вявам лице.

Но сега вече разбирам онова, което Тори ми каза за своя

-Оу!

та татуировка - тя символизира страховете, които е

- Извинявай - казва. - Но погледни само - аз съм срещу

преодоляла; припомня й откъде е тръгнала, но в същото

Танка.

време е и знак, докъде е стигнала. Сигурно има начин да

На закуска двете с Кристина седяхме една до друга. Тази

отдам почит към досегашния си живот, преди да поема

сутрин тя ме прикриваше, докато се преобличах в спално

по нов път.

то помещение. Никога преди не съм имала приятелка като

- Да - казвам. - Три летящи птици.

нея. Сюзън беше по-близка с Кеилъб, отколкото с мен, а

Прокарвам пръст по ключицата си, показвайки посока

Робърт просто вървеше по петите на Сюзън.

та на техния полет - към сърцето. По една птица за всеки

Мисля, че досега не съм имала приятел, и това е. Няма

член от семейството, с което се разделих.

как да имаш истински приятели, когато никой не желае

да приеме помощта ти и отказва да говори за себе си. Тук

обаче това няма как да се случи. Аз вече научих много пове

че за Кристина, отколкото някога съм знаела за Сюзън, а

са минали едва два дни.

- Танка ли? - Откривам името на Кристина върху чер-

наша дъска. Срещу него е написано „Моли".

Ал и си играе с едната халка на веждата си.

- Точно така, малко по-женстбеното копие на Питър -

Уил отстъпва назад, притиска с една ръка лицето си

отговаря тя и кимва по посока на групичката в срещупо

и блокира следващия удар на Ал с другата. Ако съдя по не

ложния край на залата. Моли е висока колкото Кристина,

говата гримаса, да блокираш противниковия удар, е също

но с това се изчерпва приликата между тях. Моли има ши

толкова болезнено, колкото и да го понесеш. Ал е тромав,

роки рамене, бронзова кожа и нос като луковица.

но силен.

- Тия тримата - Кристина посочва един по един Пи

Питър, Дрю и Моли гледат крадешком към нас, после

тър, Дрю и Моли - фактически са неразделни още от раж

събират глави и започват нещо да си шепнат.

дането си. Направо не ги дишам.

- Знаят, че говорим за тях, обзалагам се - казвам.

На ринга Уил и Ал с т о я т един срещу друг. Вдигат рьце,

- Е, и? На тях вече им е известно, че ги мразя.

за да предпазят лицата си, както ни е учил фор, и започ

- Така ли? И откъде?

ват да подскачат в кръг около противника. Ал е половин

Кристина престорено им се усмихва и им помахва с

стъпка по-висок от Уил и двойно по-широкоплещест. До

ръка. Свеждам очи, бузите ми пламват. Не е редно да се

като го наблюдавам, си давам сметка, че дори чертите на

клюкарства. Да клюкарстваш е недостойно.

лицето му са необикновено едри - голям нос, голяма уста,

Уил увива крак около единия от краката на Ал, дръпва

големи очи. Тая схватка явно няма да продължи дълго.