Дивергенти

в противоположния край на вагона.

баци, та да има кого да обвиняваш за загубата?

Когато всички са вътре, фор започва да говори.

фор вдига рамене.

- Ще се разделим на два отбора, за да разиграем пленя-

- Нещо такова.

ване на знамето. Във всеки отбор ще има еднакъв брой и

Гняв. Определено би трябвало да изпитвам гняв. На

от двата вида послушници - родени Безстрашни и транс

мръщено впивам поглед в ръцете си. Каквато и да е стра

фери. Единият от двата отбора тръгва първи и намира

тегията на фор, той определено се води от мисълта, че

място, където да скрие знамето си. После същото прави

аз съм най-слабата сред послушниците. Това оставя гор

и вторият отбор. - Вагонът се лЬшва и фор се вкопчва

чив вкус в устата ми. Длъжна съм да му докажа, че греши -

в дръжката край вратата, за да запази равновесие. - Това е

длъжна съм.

обичай при Безстрашните, ето защо ви съветвам да при

- Ти си наред - казва фор.

емете сериозно задачата.

- Питър.

- Какво получаваме, ако спечелим? - провиква се някой.

- Кристина.

- Подобен въпрос не би задал никой от Безстрашни-

Това разбива предполагаемата му стратегия. Кристина

не е от слабаците. Какво всъщност цели?

Всички се изправяме. Ал ме поглежда отчаяно и аз му

- Моли.

се усмихвам окуражително, поне така се надявам. Ако ня

- Уил - казва фор, гризейки нокътя на палеца си.

кой от нас четиримата е трябвало да попадне в един от

-Ал.

бор с Ерик, Питър и Моли, то това несъмнено е той. Те

-Дрю.

обикновено не го тормозят.

- Последна остана Мира. Тя идва с мен - заявява Ерик. -

Влакът постепенно се спуска надолу. Този път съм реше

Сега да разпределим родените Безстрашни!

на да се приземя на крака.

Губя интерес и преставам да слушам, щом приключиха

Точно преди да скоча, някой ме блъска по рамото и аз

с нас. Ако фор не е искал да докаже нещо, като избира по-

едва не се прекатурвам извън вагона. Не се обръщам да

слабите, тогава какво възнамерява? Вглеждам се във всеки

видя кой точно го е направил - Моли, Дрю или Питър;

от ония, които избра. Какво е общото между нас?

това няма значение. Скачам, преди да опитат отново.

Когато са разпределили и половината от послушни

Този път съм подготвена за инерцията от влака и правя

ците, родени Безстрашни, аз вече имам идея какво става.

тичешком няколко крачки, за да я убия и да запазя равно

С изключение на Уил и още неколцина, ние имаме еднаква

весие. Обзема ме свирепа наслада и аз се усмихвам. Това е

структура на тялото: тесни рамене, крехки и дребни кос

дребна победа, но тя ме кара да се чувствам една от Без

ти. Всички участници в отбора на Ерик са яки и широко-

страшните.

плещести. Вчера фор ми каза, че съм бърза. Всички ние ще

Една от послушниците, родена Безстрашна, докосва

сме по-бързи от отбора на Ерик, който на свой ред ще

фор по рамото и пита:

бъде по-добър при отнемане на знамето - не съм участвала

- Къде скрихте знамето, когато т в о я т отбор спечели?

в тази игра досега, но знам, че при нея е по-важна бързина

- Ако ти кажа, това няма да е съвсем в духа на състеза

та, отколкото грубата сила. Прикривам усмивката си с

нието, Марлийн - хладно отговаря той.

ръка. Ерик е по-безпощаден от фор, но фор е по-умният.

- Хайде де, фор - хленчи тя. После му мята кокетна

Двамата приключват с разпределението на отборите

усмивка. Той отстранява ръката й от рамото си и кой

и Ерик се усмихва самодоволно към фор.

знае защо, аз се усмихвам.

- Отборът ти може да получи една секунда преднина -

- На Кея на Военноморския флот5 - обажда се друг от

казва той.

родените Безстрашни. Той е висок, с тъмна кожа и кафяви

- Няма нужда да ми правиш услуги - отвръща фор. По

очи. Красавец. - Брат ми също беше в отбора победител.

сле леко се усмихва. - Както ти е известно, не е задължи

Скрили знамето във въртележката.

телно те да спечелят.

- Хайде тогава пак да отидем там! - предлага Уил.

- Точно така, известно ми е, че ще загубите, когато и

Никой не възразява, затова поемаме на изток към тре-

да тръгнете - отговаря Ерик, хапейки едната от халките,

нанизани на устните му. - Затова събирай мършавия си

5 К е я т на Военноморския ф л о т сс измира на е з е р о т о Мичиган В Чикаго. П о с т р о е н е през

1916 г. с бюджет о т 4,5 млн. долара, е к в и в а л е н т н и на д н е ш н и т е 90,5 млн. долара. Той е ч а с т

отбор и тръгвайте!

от плана за а р х и т е к т у р н о обновяване на града и е т р я б в а л о да служи к а к т о за военни, т а к а и

за граждански иели. - Б.пр.

сабището, което някога е било езеро. Като малка се опит

изключва фенерчето.

вах да си представя как ли е изглеждало пълно с вода и без

Вече съм осъзнала, че да си Безстрашен, отчасти означа

оградата, издигната сега в тинята, за да пази града. Но е

ва да се стремиш да правиш нещата по-трудни за теб са

трудно човек да си представи толкова много вода на едно

мия с цел да станеш независим. Няма нищо кой знае колко

място.

смело в това да се скиташ из тъмните улици без фенерче,

- Сега сме близо до централата на Ерудитите, нали? -

но от нас се очаква да се справяме без чужда помощ, дори

пита Кристина, побутвайки с рамо Уил.

и тази на светлината. Очаква се да сме готови на всичко.