Дивергенти

и същата златиста коса като него. Май спомена, че има

Моята всеопрощаваща майка. Не съм очаквала да ми

сестра, може би това е т я .

прави подаръци, след като ги изоставих двамата с баща

До него Кристина прегръща една тъмнокожа жена, об

ми. Тръгваме заедно към парапета над бездната; чувствам

лечена в черно-белите одежди на Прямите. Зад нея стои

се щастлива, че съм толкова близо до нея. Досега не си бях

малко момиче, също от Прямите. По-малката й сестра.

дала сметка колко много са ми липсвали обич и топлина

Струва ли си изобщо да търся моите родители в тъл

през последната седмица и половина. Вкъщи не се докосва

пата? Май е по-добре направо да се връщам в спалното

хме често. Най-силната проява на близост, на която съм

помещение.

присъствала, е родителите ми да се държат за ръце на ве

После я виждам. Майка ми стои сама до парапета със

черя, но дори това е стократно повече от всичко тук и

сплетени отпред ръце. Никога не е изглеждала толкова не

сега.

на място със сивите си торбести панталони и сива риза,

- Имам само един въпрос. - Сърцето ми сякаш се е качи

закопчана плътно до брадичката; с простата си прическа

ло в гърлото. - Къде е татко? Да не е отишъл на свиждане

и умиротвореното си изражение. Тръгвам към нея, 6 очи

на Кейлъб?

те ми напират сълзи. Тя е дошла. Дошла е заради мен.

- О! - Тя поклаща глава. - Баща ти трябваше да отиде

Ускорявам крачка. Тя ме забелязва и за миг изражението

на работа.

й остава озадачено, сякаш не може да ме познае. После по-

Свеждам поглед.

- Можеш спокойно да ми кажеш, ако не е искал да дойде.

- Това там е един от инструкторите. - Навеждам се

Очите й изучават лицето ми.

по-близо към нея. - Доста е страшничък.

- Напоследък баща ти се държи доста себелюбиво. Това

- Красив е - казва т я .

обаче не означава, че не те обича. Повярвай ми!

Кимам, без да се замисля. Тя се разсмива и сваля ръка от

Стъписана, впивам поглед в нея. Баща ми - егоист? А

рамото ми. Понечвам да я отведа no-далече от него, но

още no-плашещото от това определение е, че именно тя

тъкмо да предложа да отидем на друго място, той поглеж

му приписва подобно качество. От изражението й не

да през рамо.

мога да разбера дали му е ядосана. Не вярвам изобщо да е

Ококорва очи, когато вижда майка ми. Тя му подава

способна на такива чувства. Но явно трябва да е гневна;

ръка.

щом го нарича себелюбив, значи е бясна.

- Здравейте! Името ми е Натали - представя се тя. -

- Ами Кейлъб? - питам. - Ходила ли си при него напо

Аз съм майката на Беатрис.

следък?

Никога не съм виждала майка да се здрависва с някого,

- Ще ми се да можех - отговаря тя, - но Ерудитите

фор охотно й подава ръка, макар да изглежда малко скован,

вече забраняват Аскетите да стъпват на тяхна терито

и я разтърсва два пъти. Този жест е съвсем непривичен и

рия. Дори да бях опитала, щяха да ме изхвърлят оттам.

за двамата. Не, фор със сигурност не е роден Безстрашен,

- Какво? - не вярвам на ушите си. - Но това е ужасно!

след като ръкуването не му се удава с лекота.

Защо го правят?

- фор - казва той. - Радвам се да се запознаем.

- Отношенията между двете касти са по-обтегнати

- фор - повтаря майка ми с усмивка. - Това прякор ли е?

от когато и да било - казва тя. - Това никак не ми е при

- Да. - Той обаче не се впуска в подробности. Как ли е

ятно, но не мога да го предотвратя.

истинското му име? - Дъщеря ви се справя добре тук. Аз

Представям си как Кейлъб стои сред останалите по

ръководех тренировката й.

слушници при Ерудитите, търсейки майка ни сред събра

Откога „ръководенето" включва мятане на ножове по

лото се множество, и внезапна болка ме прорязва. Още

мен и порицания за щяло и нещяло?

съм му сърдита, че е имал толкова тайни от мен, но не

- Радвам се да го чуя - казва майка. - До мен достигаше

искам да бъде огорчаван.

това-онова за инициацията на Безстрашните и се притес

- Това е ужасно - повтарям. После поглеждам към без

нявах за нея.

дната.

Той ме поглежда и очите му пълзят по лицето ми, от

Край парапета фор стои самотен. Макар вече да не е

носа към устата и брадичката. После проговаря:

послушник, сигурно и той като повечето Безстрашни се

- Не е трябвало да се притеснявате.

възползва от дните за свиждане, за да се събере със семей

Няма как да предотвратя пламването на бузите си.

ството си. Но или роднините му не обичат семейните

Поне се надявам да не е толкова очевидно.

сбирки, или той не е роден Безстрашен. Тогава от коя ли

Дали просто я успокоява, защото ми е майка, или наис

каста е трансфер?

тина смята, че ме бива? И какво ли означаваше този поглед?

Майка ми накланя глава.

би трябва да го потърсите горе - и аз посочвам стъкления

- Кой знае защо ми се виждаш познат, фор!

покрив над главите ни.

- Представа нямам защо е така - отговаря той с вне

- Божичко! - простенва майката на Ал, веейки си с ръка

запно охладнял глас. - Не ми е в характера да се сближавам

пред лицето. - Как не ми се катери пак нагоре! Едва не

с Аскети.

получих пристъп на паника, докато се спусках насам. Защо

Майка ми се разсмива. Смехът й е лек, наполовина звук,

няма парапети покрай тия пътеки? Да не би всички да са

наполовина въздух.

откачили?