Дивергенти

Но ако избера друга каста, ще означава, че се отказвам

Има дупка между предните зъби.

от семейството си. Завинаги.

- Леле, имаш красиви очи! - казва. - Жалко, че всичко

Точно до сектора на Аскетите в града има голям учас

останало в теб е толкова безлично.

тък с разрушени постройки и разбити тротоари, през

Сърцето ми започва да блъска в гърдите. Дръпвам ръка,

който минавам сега. На места улиците са напълно изро

но той затяга хватката. Надушвам нещо остро и непри

вени и отдолу зеят канализационните шахти и празните

ятно в дъха му.

подлези, така че много трябва да внимавам, за да не про

- Не си ли много малка да се разхождаш сама наоколо,

падна в тях; другаде толкова силно смърди на канал, нечис

скъпа? - продължава.

т о т и и и смет, че си запушвам носа.

Преставам да се дърпам и заставам с изпънати рамене.

По тези места живеят безкастовите. Всички те са се

Известно ми е, че изглеждам малка, няма нужда да ми се

провалили по време на инициацията за избраната от тях

напомня.

каста и сега тънат в нищета, принудени да вършат рабо

тата, която никой друг не иска. Работят като разсилни,

- По-голяма съм, отколкото си мислите - сопвам се. -

строителни работници или боклукчии; произвеждат пла

Вече съм на шестнайсет.

тове, карат Влаковете и автобусите. В замяна получават

Устните му се разтягат още повече, разкривайки жълт

храна и облекло, но - както казва майка ми - нито едното,

кътник и тъмна дупка до него. Не мога да разбера дали се

нито другото им достига.

усмихва, или криви лице в гримаса.

На ъгъла пред мен виждам да стои един от безкастови

- Значи денят трябва да е много специален за теб. Де

те. Носи парцаливи кафяви дрехи и кожата на долната му

нят преди щбора.

челюст е увиснала. Той се е вперил в мен и аз отвръщам на

- Пусни ме да си вървя! - казвам. В ушите ми кънти.

втренчения му поглед, неспособна да отклоня очи.

Гласът ми обаче звучи ясно и решително - не както съм

- Прощавай - казва. Гласът му е дрезгав. - Имаш ли нещо

очаквала. Сякаш не е моят.

за ядене?

Готова съм. Знам какво трябва да направя. Предста

Усещам как буца засяда в гърлото ми. Мислено някакъв

вям си как замахвам с лакът и го удрям. Виждам как пликът

строг глас ми нарежда: „Наведи глава и продължавай да вър

с ябълките отхвръква настрани. Чувам как стъпките ми

виш!"

тичешком се отдалечават. Подготвям се за действие.

Не. Тръсвам глава. Не бива да се страхувам от този чо

Но тогава той пуска ръката ми, взима плика с ябълки

век. Той има нужда от помощ и е редно да му я окажа.

и казва:

- Ъ..., да - отговарям. Бъркам в чантата. Баща ми на

- Избирай мъдро, малката!

стоява винаги да нося храна точно за такива случаи. Пода-

дойде. Не се налага да чакам дълго. След минута забелязвам

облечени в сиви роби фигури да крачат в дъното на улица

та. Дочувам смях. В училище се стремим да не привличаме

вниманието върху себе си, но приберем ли се у дома, започ

ват игрите и закачките. Въпреки това, естествената ми

Г Л А В А

склонност към сарказма не се приема с добро око. Сарка

Ч Е Т В Ъ Р Т А

змът винаги е за нечия сметка. Сигурно Аскетите имат

право, като изискват от мен да го потискам. Може пък да

не трябва да изоставям семейството си. Ако си наложа

да се държа като останалите Аскети, това може да ме

Стигам моята улица пет минути по-рано от обичай

направи една от тях.

ното, както показва часовникът ми - това е единстве

- Беатрис! - възкликва Кейлъб. - Какво стана? Добре ли

ният накит, позволен на Аскетите, и то само защото е

си?

практичен. Има сива каишка и стъклен циферблат. Ако

- Всичко е наред. - Той е със Сюзън и брат й Робърт.

го извъртя под прав ъгъл, мога да видя отражението си

Сюзън ме поглежда странно, сякаш съм друг човек, не този,

върху стрелките.

когото е познавала до тази сутрин. Вдигам рамене. - При

Всички къщи на моята улица са еднотипни. Построени

лоша ми след теста. Сигурно е от течността, дето ни я

са от сив бетон и имат по няколко прозореца в изчисте

дават. Сега обаче съм добре.

на правоъгълна форма, без излишни декорации. Тревата по

Опитвам да се усмихна колкото може по-убедително.

моравите отпред е осеяна с бурени, а пощенските кутии

Изглежда успявам да заблудя Сюзън и Робърт, които вече

са от прост метал. За някои гледката може да е потиска

не изглеждат толкова притеснени за душевното ми със

ща и неприветлива, но на мен тази простота ми 9ейства

тояние, но Кейлъб присвива очи насреща ми, както прави

успокояващо.

всеки път, щом заподозре някого в двуличие.

Причината за семплия дизайн не е, за да се отличаваме

- Вие двамата с автобус ли се возихте днес? - питам.

от другите касти, както понякога го тълкуват те. Всич

Малко ме интересува как Сюзън и Робърт са се прибрали

ко - нашите къщи, дрехите ни, прическите - е направено с

след училище, но трябва да сменя темата.

едничката цел да ни помогне да забравим за самите себе си,

- Баща ни трябва да работи до късно - отговаря

да ни спаси от суетата, алчността и завистта, които

Сюзън. - Освен това ни посъветва да поразмишляваме из

са просто различни форми на егоизма. Ако всеки от нас

вестно време преди церемонията утре.

притежава малко, стреми се към още по-малко и всички