Дивергенти

Започвам да навивам един кичур около пръста си.

мрачно.

- Миии, да.

- Трябва да ти кажа нещо.

Тя се ухилва толкова широко, че успявам да видя дори

- Какво?

кътниците й.

- Не сега. - Той се озърта. - Да се срещнем отново тук

- Уил ме целуна.

в единайсет и половина. Не казвай на никого къде отиваш.

- Какво? - повтарям. - Кога? Къде? Как стана?

Кимвам, той се обръща и изчезва също толкова неусет

- А, значи си могаа да бъдеш и момиче. - Тя се изправя и

но, както и дойде.

сваля ръце от раменете ми. - И така, малко след дребната

случка с теб, двамата обядвахме заедно, после излязохме да

- Къде се губиш цял ден? - посреща ме Кристина, когато

се поразходим край железопътната линия. Просто си гово

се връщам в спалното помещение. То е празно, явно всички

рехме... вече не си спомням за какво. После той изведнъж

останали са на вечеря. - Търсих те навън, но така и не те

спря, наведе си и... ме целуна.

открих. Всичко наред ли е? Загази ли, задето удари фор?

- Ти подозираше ли, че те харесва? - питам. - Искам да

Поклащам глава. Само мисълта да й разкажа къде съм

кажа, усещаше ли нещо?

била наистина, изцежда силите ми. Как бих могла да обяс

- Не! - разсмива се тя. - Това беше най-хубавото. После

ня това импулсивно мятане във влака и посещението при

продължихме да се разхождаме и да си приказваме, като че

брат ми? Или зловещото спокойствие в гласа на Ерик, до

нищо не е станало. Е, поне докато и tfj не го целунах.

като ме ратитваше. Или, като за начало, причината, по

- Откога го харесваш?

ради която избухнах и ударих Тобиас?

- Не знам. Даже мисля, че отначало не го харесвах. Но

- Просто трябваше да се махна. Разхождах се много дъл

после едни дребни неща... Kaк ме прегърна на погребението,

го - казвам. - Не съм загазила. Той ми се навика, аз се изви

как отваря вратата пред мен, сякаш съм момиче, а не ня

них... Това е.

кой, който е способен да го направи на пух и прах.

Внимавам да я гледам право в очите, докато говоря, и

Избухвам в смях. Внезапно ми се прищява да й разкажа

ръцете ми да с т о я т спокойно.

за Тобиас и за всичко онова, което се случи между нас. Но

- Хубаво - казва тя. - Защото имам нещо да ти казвам.

същата причина, която накара Тобиас да се престори, че

Тя хвърля поглед през рамото ми към вратата, после се

между нас няма нищо, ме спира. Не искам тя да си помисли,

надига на пръсти и оглежда всички легла - сигурно за да се

че мястото ми в класирането има нещо общо с нашите

отношения.

нищо друго, освен да казваш истината.

Ето защо просто казвам:

Представа нямам кога успях да натрупам толкова мно

- Много се радвам за теб.

го тайни в себе си. Това, че съм Дивергент. Страховете.

- Благодаря - отвръща тя. - И аз съм щастлива. Преди

Истинските ми чувства към приятелите и семейството,

това си мислех, че всичко е ужасно... Сама знаеш.

към Ал, Тобиас. Инициацията при Прямите би извадила на

Тя сяда на ръба на леглото ми и обхожда с поглед спално

бял свят неща, до които дори симулациите не могат да се

то. Някои от послушниците вече са си опаковали нещата.

докоснат, тя би ме превърнала в пълна развалина.

Скоро ще се пренесем в апартаменти 6 другия край на лаге

- Звучи ужасно - казвам.

ра. Ония, които получат държавна работа, ще се преселят

- Винаги съм знаела, че не мога да бъда една от Прямите.

в стъклената сграда над Ямата. Вече ще мога да спя спокой

Не че не се опитвам да бъда честна, но всеки има неща, кои

но, без да се притеснявам, че Питър ще ме нападне. И няма

то предпочита да премълчи. Освен това, държа да имам

да се налага всеки ден да гледам празното легло на Ал.

пълен контрол над съзнанието си.

- Направо не ми се вярва, че всичко свършва - казва тя. -

Май с всички е така.

Сякаш вчера пристигнахме. Р1о в същото време имам чув

- Както и да е - заключава тя. После отваря шкафа вля

ството, че цяла вечност не съм била у дома.

во от леглата. Когато открехва вратата, о т т а м излита

- Липсва ли ти? - Облягам се на таблата на леглото.

молец и размахва белите си крила пред лицето й. Кристина

- Да. - Тя повдига рамене. - Някои неща обаче са си същи

така изпищява, че сърцето ми слиза в петите.

те. И там всички са толкова шумни, както и тук, това -

- Махни го! Махни го, махни го, махни го! - крещи тя.

добре. Но тук е някак по-лесно. По всяко време знаеш къде

Молецът отлита нанякъде.

си спрямо останалите, защото ти се казва. Няма никакви...

- Отиде си - казвам. После избухвам в смях. - Ти се боиш

манипулации.

от молци?

Кимам. Моето възпитание в кастата на Аскетите ме

- Те са отвратителни. Тия хартиени криле и глупавите

подготви за тази страна от живота на Безстрашните.

им буболечи телца... - Тя свива рамене.

Аскетите също не са манипулатори, но не са и прями.

Заливам се от смях. Толкова силно се смея, че се налага да

- Не ми се вярва обаче, че щях да издържа инициацията

приседна на леглото и да се хвана за корема.

при Прямите. - Тя тръска глава. - Вместо симулации, там

- Никак даже не е смешно - сумти тя. - Е, добре де, може

те подлагат на детектор на лъжата. По цял ден, всеки

и да е смешно. Мъничко.

ден. Последният тест... - Тя бърчи нос. - Дават ти оно

ва нещо, дето му викат серум на истината, ти заставаш