Дневна кръв

Използвах лопатата на Бен, за да ги погреба и тримата под земята в задната част заедно с чесъна, коловете и всичко останало. След това затворих ковчезите и ги изнесох горе.

Оглеждах се, докато прекосявах една нива и се връщах нагоре по пътя, за да взема пикапа. Беше още сравнително рано и наоколо нямаше никого.

Натоварих двамата отзад и ги покрих с брезент. На петдесетина километра оттук имаше друга полуразрушена църква, за която бях чувал.

По-късно, след като безпроблемно ги бях настанил в новите им квартири, написах бележка и я сложих в ръката на Бродски:

Драги Б.,

Нека това ти е за урок. Ще трябва да престанеш да постъпваш като Бела Лугоши. Нямаш неговата класа. Имаш късмет, че изобщо се събуди тази нощ. В бъдеще действай по-благоразумно, иначе ще те отстраня лично аз. В края на краищата не съм тук, за да ти слугувам.

Искрено твой: В.

П.П. Имелът и статуята на Сернунос вече не действат. Защо изведнъж си станал суеверен?

На тръгване си погледнах часовника. Беше единайсет и петнайсет. След малко спрях до номер 7–11 и използвах домофона.

— Здрасти, Кийла — казах, като чух гласа й. — Аз съм.

— Вердет — отвърна тя. — Доста се забави.

— Знам. Бях зает.

— С какво?

— Знаеш ли къде е старата апостолска църква встрани от шосе 6?

— Разбира се. Тя е и в моя резервен списък.

— Ела там в дванайсет и половина и ще ти разкажа всичко по време на обеда.