Документът на Матлок

— Вече си го взел. И той го знае. — Матлок я погледна. Разбира се, че Грийнбърг знае, знае и тя, помисли той.

— Ще има още много болка — ненужна и неоправдана. — Знаеш ли какво ще ти кажат? Ще ти кажат да ги оставиш да направят каквото те си знаят. Тихо и ефикасно, без да забъркват никого.

— Може би така е най-добре. Може да са прави.

— Не го вярваш обаче. — Не, не го вярвам.

Повървяха мълчаливо. Приближиха до кея. Камъните бяха сложени тук преди десетилетия, може би преди векове, да преградят пътя на отдавна забравено течение. Сега изглеждаше като естествено укрепление, творба на природата. Така, както Нимрод сякаш бе създаден от природата. Логично продължение на нещо познато. Нежелателно явление, но напълно предсказуемо. Нещо, с което трябва да се бориш, но подмолно.

Мини-Америка… точно под повърхността.

„В духа на големите компании, човече!“

Навсякъде.

Преследвачи, строители. Убийци и техните жертви влизаха в съюз.

„Виж младежта. На младите им е ясно… Ние ги привлякохме. Водачите никога не се научават.“

Микросвят на неизбежното? Неизбежен, защото нуждите са големи. И то от много години.

Все пак водачите не желаеха да се научат.

— Веднъж Джейсън каза, че истината не е нито добра, нито лоша. Тя е просто истина. Затова ми изпрати този вестник.

Матлок седна на голям плосък камък. Пат стоеше до него. Приливът започна и нагоре полетяха пръски. Пат се пресегна и взе изрезката от вестника.

— Значи това е истината…

— Тяхната истина. Тяхната преценка. Лепни ярък етикет и продължавай играта. Добрите срещу лошите, а полицията ще се намеси точно навреме.

— Но каква е твоята истина?

— Да се върна и да разкажа. Всичко.

— Няма да се съгласят. Ще ти обяснят убедително защо не трябва. Ще ти изтъкнат стотици причини.

— Няма да ме убедят.

— Тогава ще се обърнат против теб. Вече те заплашваха. Няма да допуснат вмешателство отвън. Джейсън иска да го проумееш.

— Не. Иска да размисля.

Пат взе вестника и драсна кибритена клечка о сухата повърхност на камъка.

Хартията не пламна веднага — пречеха пръските на Карибско море.

Но все пак изгоря.

— За погребална клада не е особено впечатляваща — отбеляза Матлок.

— Ще свърши работа до нашето завръщане.