Дом на пръст и кръв

Затова ако сега решеше да му снеме титлата, щеше да му направи услуга. Или дори неволно да осъществи пророчеството.

Рун се разтревожи истински заради предсказанието един-единствен път — в деня, когато научи, че има малка сестра. Тогава му хрумна, че гаданието може да означава ранна смърт за нея. Но страховете му се уталожиха от факта, че тя не беше официално припознат член на кралското семейство и никога нямаше да бъде. За негово облекчение дори в годините, когато още бяха близки, тя така и не попита защо Рун не е опитал да убеди баща си да я приеме публично за своя дъщеря.

Есенния крал продължи:

— За жалост, наказанието, което заслужаваш, би те възпрепятствало да търсиш Рога.

Сенките на Рун се заувиваха около него.

— Значи по-натам.

Баща му изръмжа, а Рун затвори телефона.

27

Улиците гъмжаха от ванири, привлечени от хаоса около „Белият гарван“, всичките тръгнали да търсят отговори. Легионери — както елфи, така и вълци от Помощната гвардия — бяха барикадирали местопрестъплението с бръмчаща непрозрачна магическа стена, но тълпите се трупаха дори около нея.

Хънт надникна към Брайс, която вървеше в отнесено мълчание до него. И боса.

Откога ли беше боса? Сигурно бе загубила обувките си при експлозията.

Хрумна му да й предложи да я носи пак или да я пренесе по въздух до апартамента й, но тя беше прегърнала тялото си толкова силно, че май дори с една дума щеше да я хвърли в бездънна ярост.

Погледът, който впи в Рун на излизане от къщата му… Накратко казано, Хънт се радваше, че Брайс не плюе киселина. Иначе направо щеше да разтопи лицето на братовчед си.

Боговете да са им на помощ, когато принцът дойдеше в галерията.

Като влязоха в спретнатото фоайе, портиерът скочи от мястото си и заразпитва дали е добре, дали е била в клуба. Тя измърмори, че й няма нищо, и метаморфът мечка огледа Хънт с хищническа съсредоточеност. Забелязвайки подозрителния му поглед, Брайс махна с ръка и го представи, натискайки копчето на асансьора. Хънт, това е Марин; Марин, това е Хънт; за зла участ, ще живее при мен известно време. После влезе в кабината и се облегна на хромирания парапет по задната й стена, сякаш всеки момент щеше да се свлече…

Хънт успя да се шмугне вътре, преди вратите да се затворят. Асансьорът беше твърде тесен за крилете му и той ги притисна плътно към себе си.

Брайс отпусна глава и раменете й се извиха навътре.

Хънт я попита ненадейно:

— Защо не си направила Скока?

Асансьорните врати се отвориха и тя се облегна за миг на едната, преди да тръгне по изискания коридор в кремаво и кобалтовосиньо. При вратата на апартамента си спря и се обърна към него.

— Ключовете бяха в дамската ми чанта.

Дамската чанта, която сега лежеше някъде сред руините на клуба.

— Портиерът няма ли резервни?

Тя изсумтя утвърдително и погледна към асансьора, все едно беше непокорима планина.

Марин държа Хънт цяла минута, за да провери на екрана пред себе си дали Брайс е жива в коридора пред апартамента си и да я попита по интеркома дали е съгласна да му даде ключовете, на което тя вдигна палци към камерата за видеонаблюдение.

Като се върна, Хънт я намери седнала с гръб до вратата, вдигнала крака към себе си, толкова разтворени, че се виждаха яркорозовите й бикини. За щастие камерите в коридора не покриваха този ъгъл, но Хънт не се и съмняваше, че метаморфът ги наблюдава. Помогна й да стане и й подаде резервните ключове.

Тя пъхна бавно единия в ключалката и долепи длан до таблото със заклинания отстрани на вратата.

— Чаках — пророни, когато ключалките щракнаха и мекото осветление в апартамента се съживи. — Щяхме да направим Скока заедно. Бяхме се разбрали за две години отсега.

Хънт знаеше за кого говори. Знаеше причината вече да не пие алкохол, да не танцува и да не живее истински живота си. Да запази белега през красивото си гладко бедро. Огенас и всичките й свещени Мистерии му бяха свидетел, че и той се бе наказвал дълго време след колосалния провал на Битката при връх Хермон. Дори докато го измъчваха в тъмниците на астерите, пак се самонаказваше, раздираше душата си така, както никой имперски изтезател не би могъл.

Така че навярно въпросът му беше глупав, но все пак я попита, влизайки в апартамента:

— Какъв е смисълът да чакаш вече?

Той плъзна поглед из мястото, което Куинлан наричаше свой дом. Отвореният тип апартамент изглеждаше добре и през прозорците, но отвътре…

Някоя от двете им с Даника беше вложила солидна сума в обзавеждането му: огромен бял диван стоеше в дясната третина на внушителното помещение, разположен срещу масичка за кафе от старинно дърво и гигантския телевизор върху резбована дъбова поставка. Трапезна маса с матирано стъкло и столове с бяла кожена тапицерия заемаха лявата третина от пространството, а централната принадлежеше на кухнята — бели шкафове, хромирани уреди и бели мраморни плотове. Всичко изглеждаше съвършено чисто, уютно и приветливо.