Дом на пръст и кръв

— Аидас — поздрави го тихо.

Хънт винаги си беше представял принца на Пропастта като някой от низшите демони, които бе преследвал през вековете: с люспи, издължени зъби и нокти, с хищнически мускули и зейнала в сляп животински гняв паст.

Всичко друго, но не и такъв слабичък, блед… хубавелко.

Русата коса на Аидас се спускаше на леки вълнички до раменете му, старателно подстригана около финото му лице. Несъмнено за да подчертава очите му като сини опали, обрамчени с гъсти златисти мигли. Той примига бегло. После плътните му чувствени устни се разтвориха в усмивка, разкривайки два реда неестествено бели зъби.

— Брайс Куинлан.

Хънт спусна ръка към пистолета си. Принцът на Пропастта знаеше името й — познаваше лицето й. И произнесе името й не само като поздрав, но и с въпросителен тон в кадифения си глас.

Аидас господстваше над петото ниво на Ада — Пропастта. Подчиняваше се само на двама други владетели: принца на Бездната и принца на Ямата — седмия и най-могъщ демонски принц. Самият Звездоядец, чието име никой не смееше да изрече от тази страна на Северната пукнатина.

Не и откакто принцът на Ямата станал първото и единствено същество, съумяло да убие астер. Историята за убийството на седмата свещена звезда — Сириус, Вълчата звезда — по време на Първите войни и до ден днешен се разказваше около огньовете във военните лагери. А онова, което бе направил със Сириус, след като я беше убил, му беше спечелило ужасяващото прозвище Звездоядеца.

— Последният път се появи в облика на котка — подхвърли небрежно Брайс.

Съвсем. Небрежно.

Хънт се осмели да свали очи от принца на Пропастта и видя, че Брайс е свела глава в поклон.

Аидас пъхна фини ръце в джобовете на вталените си панталони — костюмът му беше по-черен от Пропастта, в която живееше.

— Тогава беше малко момиченце.

Хънт стъпи здраво на пода, за да не залитне. Беше срещала принца и преди — но как?

Шокът явно се беше изписал на лицето му, защото Брайс му стрелна поглед, който можеше да изтълкува само като „Успокой се, мамка му!“, и каза на принца:

— Бях на тринайсет. Не точно момиченце.

Хънт се сдържа да не изпръхти в знак на възражение.

Аидас килна глава настрани.

— И тогава беше много тъжна.

Хънт бързо осмисли думите му, обгръщащи миналото и настоящето.

Брайс потри длани.

— Да поговорим за Ваше Височество.

— Винаги с удоволствие.

Студът прогаряше дробовете на Хънт. Можеха да издържат броени минути на такава температура, преди възстановителните способности на телата им да откажат. А въпреки елфическата кръв на Брайс, тя можеше изобщо да не се възстанови. Тъй като не беше направила Скока, измръзването можеше да е необратимо за нея. Щеше да загуби завинаги пострадалите пръсти и крайници.

Тя каза на демонския принц:

— Май на вас с колегите ви започва да ви доскучава в мрака.

— Така ли смяташ? — Аидас погледна умислено лъснатите си кожени обувки, сякаш виждаше през тях право в Ямата. — Явно си призовала грешния принц, защото аз не знам за такова нещо.

— Кой призовава кристалоса, за да вилнее из града ни? — Директен, режещ въпрос. — И какъв демон е убил Даника Фендир?

— А, да, чухме за това. Че Даника пищяла, докато я разкъсвали.

Краткото мълчание на Брайс подсказа на Хънт колко надълбоко я е ранил Аидас с думите си. А усмивката по лицето на принца говореше, че и той го е усетил.

Тя продължи:

— Знаеш ли какъв демон е бил?

— Противно на сведенията в митологиите ви, не съм запознат с действията на всяка твар в Ада.

Тя не се отказа:

— И все пак знаеш ли? Или поне кой го е призовал?

Той мигна бавно и златистите му мигли проблеснаха на светлината от свещите.

— Мислиш, че аз съм го изпратил?

— Нямаше да стоиш тук, ако мислех така.

Аидас се засмя тихо.

— Този път не рониш сълзи.

Брайс се поусмихна.

— Каза ми да не позволявам на никого да ме вижда разплакана. Взех съвета ти присърце.

Какво, по дяволите, се беше случило на срещата им преди дванайсет години?

— Информацията не е безплатна.

— Каква е цената ти?

Устните й започваха да посиняват леко. Скоро трябваше да прекъснат връзката.

Хънт остана неподвижен, докато Аидас я гледаше изпитателно. После очите му се преместиха към него.

Принцът мигна — само веднъж. Сякаш чак сега го забелязваше. Сякаш не му беше направил впечатление в присъствието на Брайс. Хънт щеше да запомни този факт.

— Кой си ти? — рече не с въпросителен, а със заповеднически тон Аидас.

— Взела съм го само за разкош — отвърна Брайс, хвана Хънт под ръка и се притисна към него. За топлина или за опора. Цялата трепереше. — И не се продава.

Тя посочи ореола през челото му.

— Домашните ми любимци обичат да скубят пера. Струва ми се изгодна сделка.

Хънт впи свиреп поглед в принца. Брайс пък стрелна към него още по-свиреп, но ефектът се загуби заради тракащите й зъби.

Аидас се усмихна и го огледа от глава до пети.

— Воин от Разгромените със силата на… — Старателно оформените му вежди подскочиха изненадано. Очите му като сини опали се присвиха, после лумнаха в ярки пламъци. — Защо имаш черна корона на челото?