Дом на пръст и кръв

Знаем коя си, какво направи.

Брайс принуди краката си да я заведат до всекидневната. Хънт стоеше пред вратата на спалнята си с пребледняло лице и отпуснати до тялото му ръце.

— В знак на огромната ни благодарност бихме искали да ви направим един жест.

Тя се запита дали и жупелните ракети не са били жест, но отвърна:

— Не е необходимо.

— Вече е изпълнен. Вярваме, че ще останете доволна.

Хънт тръгна към нея, очевидно разпознал гласа дори от разстояние.

Той просто протегна китка към нея. Татуираната си китка, върху чийто робски знак сега беше знакът за освободен гражданин.

— Това…

Брайс хвана китката му, после вдигна смаян поглед към лицето му. Но там нямаше радост — защото току-що бе чул кой му е дарил свободата.

— Надяваме се с Хънт Аталар да запомните жеста ни и да се съобразите с желанието ни да останете в града, където да живеете в мир и благоденствие. А вие, госпожице Куинлан, да използвате дарбата, наследена от предците ви, за удоволствие. И да не използвате онази, която носите в гърба си.

Използвай звездната си светлина само като купонджийски трик и никога не посягай към Рога.

С риск да прозвучи като най-голямата глупачка в Мидгард, попита:

— А Мика и Сандриел?

— Губернатор Мика се отклони от правия път и застраши живота на невинни граждани със своеволния си подход към бунтовническия конфликт. Губернатор Сандриел си получи заслуженото заради разхлабения контрол над робите й.

В очите на Хънт просветна страх. Брайс не се и съмняваше, че в нейните също. Никога нищо не беше толкова лесно — толкова просто. Със сигурност имаше уловка.

— Това, както се досещате, са деликатни въпроси, госпожице Куинлан. Станат ли публично достояние, ще донесат неприятности на всички замесени.

На теб. Ще те унищожим.

— Всички свидетели на двете събития са предупредени за потенциалните последствия.

— Ясно — прошепна Брайс.

— Що се отнася до трагичното опустошение на Лунатион, поемаме пълна отговорност. Сандриел ни уведоми, че обитателите на града били евакуирани, и изпрати Астерската гвардия да изтреби демоните. Жупелните ракети бяха крайна мярка, предвидена да спаси планетата ни. За огромно щастие на всички вие намерихте решение.

Лъжец. Древен долен лъжец. Беше избрал идеалната изкупителна жертва: мъртва. Яростта, която пробяга по лицето на Хънт, й подсказа, че споделя мнението й.

— Просто имах късмет — скалъпи Брайс.

— Да, вероятно ви помогна силата във вените ви. Подобна дарба може да нанесе жестоки поражения, ако не е овладяна. — Той се умълча за миг, навярно защото се усмихваше. — Надявам се да употребявате и неочакваната си сила, и вродената ви светлина възможно най… предпазливо.

Знай си мястото.

— Разбира се — отвърна Брайс.

— Чудесно — каза Ригелус. — А според вас необходимо ли е да се обаждам на майка ви, Ембър Куинлан, за да помоля и нея за дискретност?

Заплахата проблесна в думите му, остра като нож. Направеше ли една грешна стъпка, знаеха къде да я ударят първо. Хънт сви ръце в юмруци.

— Не — отговори Брайс. — Тя не знае за губернаторите.

— И няма да узнае. Никой друг няма да узнае, Брайс Куинлан.

Брайс преглътна отново.

— Да.

Тих смях от другата страна на линията.

— Тогава с Хънт Аталар имате благословията ни.

Връзката прекъсна. Брайс впери поглед в телефона, сякаш чакаше да му пораснат крилца и да запърха из стаята.

Хънт се пльосна на дивана и потри лицето си.

— Живейте си тихичко, дръжте си устите затворени, никога не използвайте Рога — и няма да избием вас и всичките ви близки.

Брайс седна на облия подлакътник на дивана.

— Светяваш маслото на няколко от враговете си и получаваш двойно повече врагове. — Хънт изсумтя утвърдително. Тя килна глава. — Защо си с ботуши?

— Исая ме чака в Комициума. Затънал е до гуша в ангели, отказващи да зачетат авторитета му, и има нужда от подкрепа. — Той вдигна вежда. — Ще дойдеш ли с мен да се правиш на страшно копеле?

Въпреки всичко, въпреки че астерите щяха да следят всяка тяхна стъпка, Брайс се усмихна.

— Имам подходящо облекло за целта.

Още щом излязоха на покрива, Брайс долови познатия мирис. Надникна през ръба и видя кой тича по улицата долу. Само погледна Хънт, и той я грабна на ръце и полетя към тротоара. Тя се възползва да зарови нос в мускулестия му врат, вдишвайки дълбоко аромата му.

Милувката на Хънт по гръбнака и точно преди да я остави на улицата, й подсказа, че е усетил тайното й подушване. В следващия момент Брайс се озова пред Рун, Фурия и Тристан Флин.

Фурия мигновено й се нахвърли и я прегърна толкова силно, че костите й изскърцаха.

— Ти си идиотка с късмет — каза приятелката й през тих смях. — Хитра кучка такава.

Брайс се усмихна, макар че смехът заседна в гърлото й. Когато Фурия се отдръпна, внезапна мисъл споходи Брайс.

— Хвойна…

— Невредима е. Отивам да я видя. — Фурия стисна ръката й, после кимна на Хънт. — Добра работа, ангеле.

После побягна нанякъде, сливайки се с нощта.