Дом на пръст и кръв

— До пет минути трябва да се обадя на Джесиба, за да я уведомя, че съм купила обсидиановата сол. Ако не се обадя, на шестата минута някой ще почука на тази врата. И няма да е за мен.

Хънт не можеше да прецени дали Куинлан блъфира. Дори да беше истина, вероятно нямаше да му е казала — можеше наистина да е получила нареждане от шефката, докато той е седял на покрива. Ако Джесиба Рога се занимаваше с това, което предполагаше покупката на обсидиан или за своя лична употреба, или от името на Подземния крал… Може би Куинлан не беше извършител на убийствата, а съучастник.

— Четири минути — предупреди Брайс.

Струйка пот се търкулна по едното слепоочие на сатира и се загуби в гъстата му брада. Мълчание.

Въпреки подозренията си в началото Хънт вече имаше чувството, че това назначение ще е или адски забавно, или същински кошмар. Но и в двата случая щеше да е доволен, ако накрая го доближеше до крайната му цел.

Брайс седна върху изгнилия подлакътник на креслото и пръстите й зашариха по клавиатурата на телефона й. Приличаше на най-обикновено отегчено момиче, което се опитва да избяга от социални контакти с околните.

Сатирът се завъртя към Хънт.

— Ти си Умбра Мортис. — Той преглътна звучно. — Един от триариите. Вие ни браните, служите на губернатора.

Преди Хънт да отвърне, Брайс вдигна телефона си, за да му покаже снимка на две шишкави топчести кутрета.

— Виж какви сладури си е осиновила братовчедка ми. Това се казва Озирис, а това отдясно е Сет.

Тя свали телефона си, преди Хънт да измисли отговор, и пръстите й пак заподскачаха по клавиатурата.

През това време обаче му стрелна многозначителен поглед изпод гъстите си мигли, сякаш го подканваше да участва в играта й.

Хънт се подчини.

— Хубави кучета.

Сатирът простена отчаяно. Брайс вдигна глава. Светлината от телефона й озаряваше сребристочервената й коса.

— Очаквах вече да търчиш за солта. И те съветвам да го направиш, защото ти остават… — Тя погледна към телефона си, докато пръстите й продължаваха да шарят по клавиатурата, и довърши: — А, деветдесет секунди.

После отвори прозорец със съобщения и пак започна да пише.

Сатирът прошепна:

— Д-двайсет хиляди.

Тя вдигна пръст.

— Пиша на братовчедка ми. Дай ми две секунди.

Сатирът трепереше толкова силно, че на Хънт почти му стана жал за него. Почти.

— Десет, десет, проклета да си! Десет!

Брайс се усмихна.

— Не е нужно да крещиш — измърка тя и набра някакъв номер.

— Да? — вдигна магьосницата на първото позвъняване.

— Отзови кучетата си.

Тих женски смях.

— Дадено.

Брайс свали телефона си.

— Е?

Сатирът хукна към задната стаичка, тропайки с копита по протрития под, и след секунда се върна с вързоп, смърдящ на плесен и мръсотия. Брайс вдигна вежда.

— Сложи го в торба.

— Нямам никаква…

Брайс го изгледа остро и сатирът тутакси намери. Мърлява платнена пазарска торба, но по-добре с нея, отколкото да минат през пазара с вързопа.

Брайс претегли солта в ръце.

— Има две унции отгоре.

— Седем и седем е! Точно колкото поиска! Всичко е пакетирано по седем!

Седем — святото число. Или несвято, в зависимост от ситуацията. Седем астери, седем хълма във Вечния град, седем района и седем Порти в Лунния град; седем планети, седем кръга на Ада и седем принцове, които да ги управляват, един от друг по-мрачни.

Брайс килна глава.

— Ако ги премеря и се окаже…

— Точно са! — извика истерично сатирът. — Сенки на Ада, точно са!

Брайс натисна няколко копчета на телефона си.

— Току-що ти преведох десет бона.

Тя тръгна към вратата и Хънт я последва, оставяйки сатира кипящ от яд и разтреперан от страх зад тях.

Брайс отвори вратата, ухилена самодоволно, и Хънт тъкмо се канеше да започне с въпросите, когато момичето спря. Той проследи погледа му.

Отпред стоеше висока жена с луннобледа кожа, златист гащеризон, големи смарагдови халки на ушите и черна коса до брадичката. Лилавото червило на плътните й устни беше толкова тъмно, че изглеждаше почти черно, а удивителните й зелени очи. Хънт можеше да я познае и само по тях.

Само те се открояваха от хуманоидния й облик. Целите бяха зелени и прошарени с жилки нефритено и златисто. Продълговатите им зеници се бяха свили като остриета под осветлението на склада. Очи на змия.

Или на Змийската кралица.

19

Брайс преметна платнената торба през рамо и огледа Змийската кралица.

— Хубав тоалет.

Метаморфката змия се усмихна, разкривайки яркобелите си зъби — кучешките бяха леко удължени. И по-тънки от останалите.

— Хубав бодигард.

Брайс сви рамене, докато кралицата обхождаше със змийски очи всеки сантиметър от тялото на Хънт.

— Най-горният етаж е празен, но пък по долните има на какво да се нагледаш.

Хънт се скова. Но лилавите устни на кралицата се извиха нагоре.

— За пръв път чувам да описват така Хънт Аталар, но съм сигурна, че генералът е доволен.

Полузабравената титла го накара да стисне челюсти. Да, Змийската кралица вероятно я бе имало по времето на Разгрома. И тогава бе познавала Хънт не като един от триариите на 33-ти или Сянката на Смъртта, а като генерал Хънт Аталар, върховен командир на всички легиони на архангела Шахар.