Домът на боговете

Никой не му искаше отчет. Боговете, както беше казал Лийфи, не са счетоводители. А Артър бе зает с едно нещо, което възникна неочаквано и скоро започна да доминира в живота му през този период.

Сами повдигна въпроса една вечер, когато беше дошъл да покаже последните придобивки и да обсъдят някои предстоящи неща. През това време Артър си седеше в задната спалня и четеше „Утешението на философията“ от Боеций, тема, по която чувстваше все по-нарастваща нужда.

Главата на Сами се подаде през вратата.

— Можеш ли да дойдеш за минутка, друже? Има една работа, за която искаме да си поговорим с тебе.

След появата на Сами Артър се беше отдалечил от центъра на събитията. Това го устройваше идеално. Боговете му бяха неприятни; най-много от всичко искаше те да се върнат там, откъдето бяха дошли и да го оставят на мира. Веднъж-дваж беше повдигнал въпроса, но Лийфи му беше отговорил много мъгляво, нещо за „неговата мисията на Земята“ и нуждата тя да бъде доведена докрай.

Сега Артър влезе във всекидневната. Сами, Лийфи и Луума бяха там, а Ях сипваше питиета в кухнята.

— Артър — започна Сами, — бихме искали да ти уговорим фотосеанс за утре. Десет часът сутринта удобно ли е?

— Че за какво ви е моя снимка? Магия ли ще ми правите? Всички се разсмяха от душа.

— Нищо подобно, старче — рече Сами. Откакто беше почнал да преуспява, той беше прихванал и някой и друг британски израз; звучаха много странно, изречени с пискливия му носов глас. — Работата е там, че, нали разбираш, възнамеряваме да се обединим в религия и ти да си начело на тази операция.

Артър се облещи насреща му.

— Аз?!

— Искам да кажа, ти ще си титулярят — продължи Сами. — Да не навлизаме в обяснения, ние искаме ти да си пророкът на нашата нова религия.

Артър се оцъкли.

— За каква религия си говорим?

Лийфи погледна Сами.

— Обясни му.

— Ние с Лийфи сме говорили по-рано — заобяснява Сами. — Според мен измислихме примамливо име. Ще се наречем НСР ПДГ. Това означава „Новата страхотна религия на прекрасните древни богове“. Добре звучи, а?

— Но какво право имате вие да основавате нова религия?

— Ти като че забравяш, че аз и приятелите ми сме богове — напомни му Лийфи. — Имаме право да си правим каквато си щем религия, и да си имаме пророк.

— И какво трябва да правя?

— Ти си пророкът. Човекът в основата на всичко. Трябва просто да се явяваш тук-там и да изглеждаш добре. И да обясняваш на хората нашите религиозни обичаи.

— А какви религиозни обичаи практикува НСР ПДГ?

— Това ще го измислим в движение — отвърна Лийфи.

13

Нови богове започнаха да се появяват в къщичката на „Сий Грейп Лейн“ — водеха ги Лийфи и приятелите му. Тези нови богове изглеждаха по-различно от първата тумба. Някои идваха за няколко дни, проучваха начинанието, решаваха, че не им е по вкуса и се прибираха там, откъдето бяха дошли. Но по това време се появи и един, който остана за постоянно — Гегоман, представен от Лийфи като природно божество.

Гегоман беше висок, с хубави, умислени черти. Говореше малко и като че мислеше много. Един ден Лийфи го представи на Артър, а после се оттегли в гаража и ги остави да си поприказват.

— Все още се опитвам да реша окончателно да остана ли на тая ваша Земя или не — рече Гегоман.

После обясни, че нямал установена форма като Лийфи и останалите. Боговете притежаваха различни свойства, според произхода си. Окончателният каталог на боговете и техните качества тепърва предстоеше да бъде съставен.

Гегоман притежаваше няколко форми и минаваше от една в друга, добиваше една или друга в бавен, неспирен поток. Понякога беше мъж, понякога — жена. Понякога беше и двете, а понякога — нито едното. Понякога приемаше формата на хермафродит, разделен по средата, полумъж-полужена — с една изпъкнала гърда и с една плоска. Артър предполагаше, че и с долната част на Гегоман е същото, макар тя да не беше открита за погледа му и той се надяваше никога да не бъде. Понякога Гегоман приемаше животински и птичи форми, а един път се просна на килима във всекидневната като огромна риба и се задъхваше, докато не се сети къде се намира и не дойде на себе си. Гегоман беше разсеян, неясен, ала неустоим, изплъзващ се и внушаваше далеч немалко страх.

— Той не е като повечето, дето идват — обясни Сами — но ние проведохме събрание и решихме, че идеята да си имаме природно божество е добра.

— Мислех си, че Земята си има богиня — рече Артър. — Гея й викали, така съм чувал.

— О, да — отвърна Лийфи. — Гея е сладурана, обаче е много своенравна. Съвсем наскоро реши, че не й харесвало как човечеството се отнася към нея и заряза Земята. Казват, че отишла някъде, където щели да й обръщат повече внимание. Опитах се да я върна, но не ще и това е.

— Ами Деметра и Персефона? И те са по тая част, нали така?

Лийфи поклати глава.