Довършителката

Излязох от Комините и тръгнах по улицата през сгъстяващите се сенки. Подсвирнах и Хари Две изскочи от треволяка. Заедно прекосихме селото и отидохме до зеленчуковата ми градина недалеч от Дървото, за да откъснем нещо за вечеря. Само че когато стигнахме там, градина вече нямаше. Всичко бе изпотъпкано и унищожено, до последния стрък. Това не бе дело на звяр, а на Уъг и дори не бе нужно да отгатвам кой. Клетъс Луун бе надраскал с пръчка името си в пръстта.

Изтрих го с подметката си и се заклех да отмъстя.

По-късно същата вечер се спуснах към централния площад и се присъединих към събиращата се тълпа. В единия му край бе издигнат дървен подиум с няколко стъпала, направени от грубо одялани дъски. Не се изненадах, че синята карета е вече там, както и че Тансий и Моригон седят на подиума. Онова, което ме учуди, бе, че Джон се е настанил редом с тях. При това облечен с черната туника на Съвета!

– Гледай, това е Джон – прошепна някой в ухото ми.

Обърнах се. До мен стоеше Делф.

Наистина, помислих си. Това е Джон. И в същото време не е Джон.

Наоколо се мяркаха всичките ми познати Уъгове. Роман Пикус и неговите Жандарми също бяха тук. Клетъс, Нон и Ран Диг-би стояха изпънати на пост – комични фигури със своите морти през рамо и запасани саби. Бях благодарна, че се намирам от наветрената страна на Дигби – иначе вонята, носеща се от него, щеше да ме отрови. Като Женска вероятно можех да си позволя и да пропусна събранието, но любопитството ми бе твърде силно.

Редицата от членове на Съвета бе насядала пред подиума. Питах се как ли приемат факта, че брат ми горе е на официалните места, докато те, толкова по-старши от него, са долу, сред простолюдието. Единственият липсващ от тях бе Джурик Кроун. Учудих се, защото не бе в негов стил да се лишава от възможността да се поперчи пред публика. Според мен той дори тайно се надяваше да измести Тансий от лидерското място. Домитар също бе тук, с плахия Дис Фидус, суетящ се край него. Езекил стоеше достолепно, леко встрани от останалите, издокаран в своята бяла туника. Останалите Уъгове се тълпяха като пилци където им попадне.

С уплаха видях, че Лейдън-Тош, въоръжен до зъби, охранява подстъпите към подиума. Стараех се да не срещам погледа му. По някаква налудничава причина си мислех, че може да изчезна, ако го сторя.

Накрая забелязах и Дъф Делфия, по-мръсен и раздърпан от когато и да било. Делф ми бе казал, че напоследък баща му се труди практически без почивка. Уменията му за работа с животни бяха от жизнено значение за завършването на Стената.

Всички Мъжки изглеждаха мърляви и запуснати. Женските, макар и малко по-чисти, имаха още по-изнурен вид. Те също трябваше да помагат на строежа, но освен това имаха задълженията да се грижат за своите семейства, да готвят, перат и да бъдат майки. Но въпреки това сред тълпата цареше оживление и причината за него не бе трудна за отгатване. Петстотин монети. Алчността можеше да се долови във въздуха. Никой не бе взел наградата за Куентин Хърмс. Но все някой трябваше да грабне победата на Дуелума, а заедно с нея и парите.

Тансий се изправи, прочисти гърло и вдигна ръце над главата си.

– Здравейте, братя Уъгморти. Поканихме ви тук тази вечер, за да оповестим поредния Дуелум. Той ще започне точно след две седмици, в десет часа сутринта. Наградата за победителя, както несъмнено вече знаете, ще бъде петстотин монети.

Из тълпата се разнесе развълнуван шепот. Моят взор обаче беше прикован в брат ми. Двамата с Моригон седяха редом, увлечени в разговор. Джон изглеждаше щастлив, доволен.

Колкото до нея, тя имаше вид на горд Наставник, радващ се на любимия си ученик. После Тансий каза нещо, с което привлече вниманието ми обратно към себе си.

– Този Дуелум ще бъде различен от всички досегашни. – Той направи пауза, за да подсили ефекта. – В него ще се включат и всички Женски от селото, на възраст между двайсет и двайсет и четири Сесии. – И като за капак добави: – Тяхното участие също е задължително.

Сега брожението се усили десетократно. Повечето Мъжки сумтяха презрително или се подсмихваха. Женските се споглеждаха, объркани и уплашени – в това число и аз, макар да не бях достатъчно голяма, за да трябва да участвам. Погледнах към Делф – идеята явно не му се струваше никак забавна. Клетъс Луун, за разлика от него, се бе ухилил до уши, ръчкайки се дебелашки със своите приятелчета.

Дали това не означаваше, че ще има двама шампиони? Естествено, нямаше как да се очаква, че Женски и Мъжки ще се бият помежду си.

Тансий призова към тишина и Уъговете се укротиха. Следващите му думи разсеяха всички съмнения.

– Шампионът ще бъде само един. – Изгледах го потресена. – Крайно време е ние, Уъгмортите, да приемем факта, че между половете трябва да има повече равенство.