Джъстис

— Открихме, че е възможно да имаме деца, когато човешка жена забременя от наш мъж. Бебето им, здраво и силно, се роди преди няколко седмици. — Взе лицето й в шепи. — Бебето е Вид, има нашите лицеви черти и прилича на баща си. Искам да имам дете от теб. Ще помислиш ли по този въпрос?

Младата жена зяпна шокирана — не заради това, че можеха да имат деца, благодарение на Брийз това вече й бе известно. А защото Джъстис искаше да има дете с нея. От борбата да не бъдат заедно, той бе преминал към молба тя да бъде майка на децата му. Това бе бърз преход.

Мъжът се отмести леко на една страна, направи малко място между телата им и обгърна с длан корема й.

— Искам да наедрееш с моето дете и да бъдеш обвързана с мен по всеки възможен начин. — Вгледа се дълбоко в очите й. — Ще направя всичко, за да бъдеш изцяло ангажирана с мен. Ти ме правиш щастлив. — Усмихна й се. — Направи живота ми пълен.

— Много си добър с думите. — Сълзи изпълниха очите на Джеси.

— Какво означава това? — Той се намръщи.

Тя се засмя и избърса очите си.

— Това означава, че с радост ще имам бебе от теб, макар че бих искала да изчакаме най-малко година. Защото първо, искам да прекараме повече време само двамата и второ, трябва да имаш повече свободно от работата време, преди да забременея. Искам заедно да отгледаме нашето дете, или деца, а не само аз да се грижа за него, докато ти си изцяло ангажиран.

— Аз съм твой съпруг. Ще правим всичко заедно.

— Скъпи, ти си работохолик. — Тя облиза устни. — Баща ми е същият и нямаше много време за мен, докато бях дете. Най-лошият ми страх бе, да се омъжа за някой като него. Каква ирония, нали? Ти можеш да го накараш да изглежда направо мързелив, когато става въпрос за претоварването ти с ангажименти. Аз съм възрастна, разбирам защо толкова много работиш, но децата не осъзнават колко е важна твоята работа. Те просто се чувстват изоставени и маловажни. Разбираш ли? Трябва да се научиш да почиваш повече, преди да станем родители.

— Ще прехвърля много от отговорностите си на Съвета, така че ще освободя голяма част от времето си. Мога да чакам една година и ще видиш, че ще имаме много време заедно. Мога да се науча да почивам и ти ще ми покажеш как. Сега всичко се промени, Джеси. Аз обичам моя народ, но ти си ми приоритет номер едно. — Очите му се присвиха. — Ти си моя половинка и си с предимство пред всички останали. Утре сутрин ще се оттегля от длъжност, за да ти покажа колко много значиш за мен. Обичам те, ти си всичко за мен.

Знаеше, че той го мисли наистина и любовта й към него стана по-силна.

— Не искам да се отказваш, желанието ми е да работиш по-малко часове. Онова, което правиш, е много важно и аз не искам да променяш положението си. Ти си мъжът, с когото искам да бъда. Просто помолих за повече от твоето време. Получаване на подкрепа от вашия Съвет звучи идеално.

— Съгласен! — Той се усмихна. — Бих искал да имаме повече от едно дете — да те държа непрекъснато бременна и мога да го направя.

— Ще говорим затова, след като се роди първото.

— Но най-малко две? — Погледна я с надежда.

— Обичам те с цялото си сърце и знам, че ще ме направиш много щастлива. — Усмихна му се тя. — Когато не ме дразниш, разбира се, но все пак те обичам повече, отколкото желая да те убия. Ти също направи живота ми пълен.

— Разбрах, че това, което смятам да ти кажа, е добра новина. Когато забременееш, кое е най-лошото в това състояние?

— Ще надебелея.

— Второто лошо нещо? — Той се засмя.

— Сутрешното гадене.

— Какво ще кажеш за девет месеца бременност?

— Да. Звучи като болест, но си струва.

Джъстис внезапно се претърколи обратно върху нея и я прикова под тялото си.

— Ще износваш бебе Вид, Джеси. Първото се роди след двайсет седмици от зачеването му, здраво и напълно износено. Оздравяваме по-бързо и сме проектирани различно от хората. Изглежда нашите бебета се развиват по-бързо от човешките. Втората човешка бъдеща майка преживява същата ускорена бременност. Мислим, че нормалното времетраене е двайсет седмици. — Погледът му потърси нейния. — Още ли желаеш да носиш мое дете?

Джеси беше слисана. Пет месеца?

Джъстис се претърколи на леглото и стана.

— Твърде много искам, нали? Сега се боиш да разгледаш възможността да имаш дете от мен?

Младата жена се обърна на една страна и подпря глава на свитата си ръка.

— Не. Просто се опитвам да осмисля тази новина. Това е чудесно!

— Отвратена ли си?

— Не. Никога. Бих се радвала да нося нашето дете вътре в себе си и това е нещо страхотно. По дяволите, мога да износя почти две от нашите деца за времето, което отнема една човешка бременност.

— Значи си съгласна да имаме най-малко две. Добре. — Изглеждаше облекчен.

Тя приближи към него, протегна ръка и погали бедрото му.

— Така, имаш ли някакви други изненади?