Джъстис

Какво правя? Вдигна глава с отвращение. Душеше дивана само за да я помирише. Изруга злобно, стана и започна да се разхожда от безсилие. Накрая успя да се успокои достатъчно, за да се обади на рецепцията. След минути бе поръчал да донесат ново легло и спално бельо. Прекъсна връзката и затвори очи. Джеси Дюпре го бе докарала до лудост. Той беше Джъстис Норт. Нямаше време да губи ума или мислите си по една жена, която го накара да побеснее, като си тръгна. Пък била тя горещото дребно, сексапилно човече, което го бе направило щастлив, преди да си тръгне.

Двамата мъже от Новите видове, които донесоха горе новото легло, се мръщиха на Джъстис през цялото време, докато събираха останките от унищожения креват. Той ги наблюдаваше свирепо, не смеейки да обели и дума за вонята на цветя, която се разнасяше из апартамента. За да прикрие аромата на Джеси, преди да пристигнат, бе влязъл в банята и намерил под мивката освежителя за въздух. Никой не биваше да знае, че е била в леглото му, женската й гордост щеше да остане непокътната, тъй като това бе твърде лично.

Мъжете си тръгнаха и Джъстис грабна телефона. Той винаги имаше работа, която да отвлича вниманието му и сега се чувстваше благодарен. Набра номера на хората си от нощната смяна, знаеше, че те будуват в своите апартаменти, надолу по коридора, и нареди да му донесат кафе. Харесваше му горещата сладка напитка. Избягваше да се доближава до дивана, вместо това постави компютъра си на бара. Половин час по-късно беше потънал в работа, комуникирайки си със своите сътрудници чрез интерфейса. Пред себе си имаше кафе, а екипът му бе зает с актуализиране на проектите, които в момента бяха в ход.

На вратата се позвъни. За секунда го обхвана надеждата, че може би е Джеси. Но когато рязко отвори вратата, там стоеше Тайгър. Мълчаливо го покани вътре, правейки му път.

— Добре ли си? — попита Тайгър намръщен. — Като ръководител на сигурността съм информиран за всичко. Получих обаждане, че си унищожил спалнята напълно. Това не е характерно за теб, Джъстис. Казаха, че всичко — от постелята до кревата — трябвало да бъде заменено с ново.

Джъстис съсредоточено се взря в събрата си. Тайгър му бе доверен приятел, а той имаше нужда да поговори с някой.

— Жената беше повече от страхотна.

— Аха — ухили се Тайгър. — Надявам се, че след като сте свършили, е била в по-добро състояние, отколкото вещите в спалнята.

— Добре е — изръмжа Джъстис. — Знаеш, че никога не бих наранил жена.

— Опитах да се пошегувам. Имаш ли желание да поговорим за това? — Тайгър седна на облегалката на дивана.

— Исках да остане да пренощува при мен, но тя си е отишла, докато бях на пресконференцията. Изпуснах си нервите. Не се гордея с това, но се радвах, че ще прекарам повече време с нея. Журналистите бяха брутални, държаха да научат всяка малка подробност за нападението. Не оцениха, че им казах някои неща, които са конфиденциални, затова се отказах да им давам повече информация. В края на краищата си имаме работа с жертви, а репортерите не ги интересува неприкосновеността на личния живот. Изглежда не разбират, че всеки път, когато спасяваме още от нас, това предизвиква напрежение у хората, които ни мразят. Когато се върнах тук и не я намерих, изпаднах в лошо настроение.

— И заради това изпотроши леглото? Разбирам. Наистина. — Тайгър го погледна съчувствено. — Може би ще си промени решението и ще почука на вратата ти по-късно.

— Няма да го направи.

— Джъстис, ти познаваш нашите жени. — Той наведе глава. — Всичките тези години на пленничество ги карат да не желаят да бъдат с нас за повече от няколко часа и се изнервят, ако им намекнеш за нещо повече от секс. Не искат да се ангажират, защото не желаят някой да им казва какво да правят. В природата ни е да доминираме и сме доста властващи натури. Те знаят нашите недостатъци, както и ние знаем техните, затова избягват всичко извън рамките на няколко часа физическа наслада с нас.

Джъстис не поправи заключението на Тайгър, че е бил с жена от Новите видове.

— Не съм я молил да се премести при мен. Просто исках да прекара нощта тук.

— Винаги можеш да имаш друга — ухили се Тайгър. — Ти си Джъстис Норт. Нашите жени са доста влюбени в теб. Достатъчно е да влезеш в стаята, да протегнеш ръце и всяка една от тях ще се хвърли в обятията ти. Ти си най-влиятелният мъж и те са привлечени от теб. Не само че имаш физическа сила, но си и изключително издържлив, поради естеството на работата ти.

— Харесват ме по погрешни причини. Така е, защото си мислят, че са ми задължени, заради всичко онова, което правя. Не желая жена от чувство за благодарност.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Искаш някоя да дойде при теб, защото харесва теб самия.

— Да.

— Самотен си, нали?

— Предполагам, че да — въздъхна Джъстис. — Би било хубаво да има човек, с когото да споделяш всичко. С удоволствие бих си лягал всяка вечер с една и съща жена и бих я държал в прегръдките си.