Джъстис

Джеси обърна глава в споменатата посока, но не видя нищо. Минаха по-малко от десет секунди, когато нещата се промениха. В далечината се появиха фарове, които бързо приближаваха.

Младата жена се раздвижи и се покри вътре в къщата. Кимна на Майк.

— Ще прикривам гърба ти, ти се справи с колите. — Погледна към оръжията му. — Твоите играчки са по-добри.

Той се подсмихна.

— Дръж главата си ниско долу.

— Това не е проблем. Аз съм ниска, не помниш ли?

— Стига бърборене! — нареди Тим. — Микрофоните ви са включени, тъй като сте под атака, екип пет.

Чудесно. Джеси извъртя очи към Майк. Той се ухили и бързо се премести непосредствено до нея, по-близо до отворената врата. Звукът на спиращи гуми го принуди да открие огън. Джеси вдигна ръка и покри ухото си в близост до оръжието му. Насочи пистолета си към стълбите, за да е сигурна, че никой няма да ги изненада оттам. Трей и Боб, проверили долния етаж, се върнаха обратно.

— Джеси, размърдай си задника насам — нареди Трей. — Боб, иди на горния етаж за подкрепа на Джими и Шейн. Майк, приближавам зад теб, за да охранявам вратата. Да не ме застреляш.

— Ще се опитам — изсумтя Майк.

Стрелбата беше оглушителна. Джеси се запромъква навътре в къщата. Искаха я извън линията на огъня, но това бе трудно да се постигне с всичкото оръжие, което стреляше както отгоре, така и отвън. Канонада от изстрели обсипа предната част на къщата и куршумите се забиха в стената на стълбището.

— Трима скочиха от колите и се втурнаха да заобиколят отзад — изсъска Майк. — Намери си дупка, Джеси! Те ще се опитат да се промъкнат при нас от задната страна на сградата. Прецакани сме!

— Мамка му! — изръмжа Трей. — Обкръжени сме! Повтарям, обкръжени сме!

По дяволите! Навсякъде в коридора, до просторния хол, който беше отворен, имаше прозорци. Ако тримата мъже с пушки ги счупеха, тя щеше да бъде лесна мишена, независимо къде стоеше. От този ъгъл щяха да убият приятелите й и да ги отстранят от пътя си. Тя се огледа и се хвърли към една врата на мокро помещение. Това беше единственото място без прозорец. Чу звук от чупене на стъкло, недалеч от нея, и напрегнато се ослуша.

— Пробиха през хола — предупреди тихо Джеси. — Ще покрия гърбовете ви, момчета.

— По дяволите, Джеси! — изсъска Трей. — Стой долу и си намери дупка! Ще опитам оттук да прикрия гърбовете ни.

Той искаше тя да се скрие. Ако тримата мъже дойдеха зад Трей и Майк, двамата щяха да се окажат в капан, без надежда за измъкване, въпреки блъфа на лидера на екипа им. Той много добре знаеше, както и тя, че бяха обкръжени. Беше го съобщил вече на всички.

— Аз ще ви прикривам гърбовете — повтори по-твърдо Джеси.

Чу, че някой стъпи върху парчетата стъкло, когато изхрускаха шумно. Пое си дълбоко дъх, прекрачи през прага на мокрото помещение, излезе в коридора и се промъкна до края му. Там спря, стисна здраво оръжието си, и надникна иззад ъгъла в хола. Видя как единият от мъжете прекрачва през разбития прозорец, вдигна пистолета и се прицели в него. Стреля. Той изкрещя и падна. Спътниците му отвърнаха и куршумите им взривиха стената до нея. Джеси се дръпна назад и приклекна. Другите двама бяха вече вътре.

— Един по-малко — каза тя тихо.

— Джеси — изсъска Трей, — скрий се!

Младата жена не обърна внимание на заповедта. Коленичи, отново пое дълбоко дъх и погледна зад ъгъла. Единият от нападателите тихо се бе приближил до нея покарай стената на хола. Очите му се разшириха от изненада, когато рязко наведе глава и я видя. Тя откри огън и два куршума поразиха целта й. Единият го удари в гърдите, другият — в лицето. Дръпна се бързо назад, когато забеляза, че третият се хвърля иззад дивана, за да стреля по нея.

— Двама свалени — прошепна Джеси на своя екип. — Остана един. — Тя имаше идея. — Ще се престоря, че са ме простреляли и ще се опитам да накарам задника да дойде при мен. Прилепете се плътно до стените и се направете на невидими, момчета. Сигурна съм, че той не може да ви види, ако сте в зоната на гардероба от вътрешната страна на вратата. Шкафът трябва да блокира зрителното му поле към вас.

— Джеси! — изсъска Трей. — Не го прави!

— Млъкни и се притисни до проклетата стена! — просъска му в отговор. Започна да хлипа високо. — Простреляха ме! О, Боже мой! Простреляха ме! Умирам. Не мога да мръдна. Някой да ми помогне.

Стъпи отново на крака и с патешко ходене тръгна назад, за да може да се скрие колкото е възможно по-бързо в пералното помещение. Беше доста напрегната, докато чакаше. Онзи очевидно бе повярвал, че я е улучил. Внезапно изскочи пред вратата и насочи оръжието си надолу, там, където трябваше да бъде Джеси. Тя не се поколеба, когато мъжът стреля в пода, близо до краката й. Изпрати три куршума в гърдите му. Очите му се разшириха, устата му се отвори и от нея бликна кръв, преди да се срине назад.

— Трима повалени — измънка Джеси с треперещ глас. — Проверявам жизнените му показатели.