Джъстис

— Не, Бюти, няма да ходя никъде. Ще те държа за ръка през цялото време. — Джеси стисна нежно дланта й. — Няма да позволя да ти се случи нищо и ще остана с теб толкова дълго, колкото пожелаеш. — С побутване я прикани да се настани на средата на седалката и закопча предпазния колан. Отново й се усмихна успокояващо. — Ще седна до теб, а Трей ще ни закара. Той е добър човек. — Повторно провери колана, след което се наведе да прибере кичур коса зад ухото на жената и да я погледне откровено в очите. — Всичко ще бъде наред, Бюти. Аз… — Болка избухна в гърба на Джеси. Тялото й отхвръкна напред и се просна върху Бюти и седалката. Жената Нов вид изпищя.

— Снайпер! — изкрещя Трей.

Джеси опита да се вдигне, въпреки че не бе в състояние да си поеме въздух от болката в гърба. Ужасена Бюти изпищя отново. Стъклото на прозореца до предната пътническа седалка избухна. Джеси намери сили, да повдигне гърди, блъсна новоосвободената да легне настрани и я покри с тялото си.

— Държа те — задъхан, гласът й се извиси над женския писък и стрелбата.

Нова болка избухна в гърба на Джеси и изпрати изгарящ огън между плешките и задната част на главата й. Този път страданието й дойде твърде много. Опита да си поеме въздух, но не успя. Изведнъж всичко притъмня и болката заглъхна. Писъците на Бюти бяха последното нещо, което чу.

Джъстис изръмжа, претърколи се в леглото и погледна часовника. Беше 4:30 сутринта. Потърси в тъмното мобилния си телефон, отвори рязко капачето и го притисна до ухото.

— Дано да е за добро — изсумтя той.

— Джъстис? Съжалявам за късния час. Наистина. Но имаме спешен случай. Необходимо ми е твоето разрешение за няколко неща.

— Какво се е случило, Брас? Разрешение за какво? — Седна и посегна към лампата до леглото, вече съвсем буден.

— Трябва незабавно да изпратим хеликоптера ни от Хоумленд, за да прибере една от нашите жени-подаръци, която е била освободена преди по-малко от час. Освен това се нуждаем от разрешението ти да я отведем в Резервата. Там медицинското оборудване е по-добро, а в случая е необходимо точно такова. Тя е доста травматизирана. Наложило се е да я упоят веднага след спасяването й, заради емоционална травма. Мисля, че в Резервата ще се справят по-добре със състоянието й. Доктор Триша е все още там.

Джъстис си пое дълбоко дъх.

— Отлично. Изпрати хеликоптера да вземе нашата жена. Действайте и я докарайте тук. Обадете се на доктор Харис, вместо на Триша. Той е дежурен, докато тя е в отпуск. Не трябва да я притесняваме. — Той не спомена, че тя току-що е родила, тъй като телефонните линии невинаги бяха сигурни. — Знаеш това.

— Точно така. Извинявай. Много съм уморен. От оперативната група искаха да качат нашата жена на частен самолет и да я изпратят до нас, но аз им казах, че това ще отнеме твърде много време. Тогава поискаха хеликоптера ни от Хоумленд. Ти имаш един в Резервата.

Джъстис се намръщи.

— Защо не са я откарали с техния? Да не би да е на ремонт? Знам, че имат един. Лично трябваше да се боря, за да получат финансиране за него.

— Не, наред е. Но по време на освобождаването, един от работната група е бил прострелян. С техния хеликоптер са откарали пострадалия си колега до най-близкия травматологичен център, който се намира почти на деветдесет и шест километра от мястото на акцията.

— Един от тях е бил прострелян? Колко зле е мъжът? Ще оживее ли?

— Не е бил мъж. Била е женската представителка в екипа. Именно затова и нашата е толкова травмирана. Когато са простреляли онази жена, нашата е останала сама с много човешки мъже около себе си.

Сърцето на Джъстис спря. Знаеше, че Джеси е единствената жена, която работи с оперативната група.

— Какво се е случило?

— Тим Оберто смята, че целта е била жената-подарък. Снайперист се е опитал да я убие, но вместо това е улучил човешката жена. Не знам колко е сериозно, но трябва да е доста зле, щом като с хеликоптера са транспортирали нея, вместо да превозят нашата.

— Простреляли са Джеси Дюпре?

— Не знам името й — поколеба се Брас.

— Дай ми веднага номера на Тим Оберто — изръмжа Джъстис.

— Ъъъ, готов ли си да го запишеш?

— Задръж! — Джъстис скочи от леглото и излезе на бегом от спалнята. Намери химикалка и грабна от бюрото първата попаднала му папка. — Давай — и записа номера. — Брас, прави онова, което мислиш, че е най-добро. Не е нужно първо да ме питаш. Доведете нашата жена у дома, независимо с какво е свързано това, и се погрижете за нея. — Джъстис затвори и набра номера на Тим Оберто.

Вдигнаха му след четвъртия сигнал.

— Тим Оберто — мъжът въздъхна.

— Джъстис се обажда. Току-що научих новината. Джеси Дюпре ли е пострадалата?

— Да.

Джъстис искаше да изреве от чиста ярост.

— Жива ли е?

— В момента я обработват в една от травматологичните зали. — Тим си пое дълбоко дъх. — Не знам какво е състоянието й.

— Била е простреляна? — Джъстис трепереше.