Джъстис

Благодарение на инстинкта си, вдигна ръка, за да парира удара, който щеше да я уцели право в лицето. Болка избухна от едната страна на главата й, когато кокалчетата на пръстите му лизнаха ухото й. С другата си ръка новият й нападател сграбчи ризата й. Младата жена не успя да предвиди това движение. Цялото й внимание бе насочено в усилието да избегне юмрука. Мъжът я вдигна и раздруса сякаш беше лека като перце. Обхвана я ужас. Щеше или да я хвърли към стената, или да й счупи костите, удряйки я в нещо твърдо.

И в двата случая щеше да е много болезнено.

Две ръце сграбчиха Джеси здраво отзад за бедрата. По дяволите! Сега съм прецакана! Някой от околните я беше докопал. Единственото, на което се надяваше, бе, че все пак ще й се притекат на помощ, преди да я смачкат. Въпреки че беше човек, се съмняваше, че ще ги оставят да я убият, преди да успеят да се намесят. А колко щеше да бъде наранена, преди да я спасят, никой не можеше да каже.

Ръцете върху бедрата й я дръпнаха силно. Чу се ясно изразен шум от разкъсване на дрехи и Джеси бе отскубната от хватката на мъжа пред нея. Видя как той замахва отново с юмрук, но този път бе извън обсега му.

Гърбът й се удари в нечие твърдо тяло и огромният мъж — или поне предполагаше, че е такъв — се завъртя с гръб към нападателя й. Непознатият застана между нея и юмрука, като пое удара върху себе си. Джеси почувства тласъка, преминал през мъжа, който я държеше, и двамата полетяха напред от атаката. Забеляза стената пред нея и извърна глава настрани. Знаеше, че ще боли, когато се ударят с пълна сила. Тялото му щеше да я смачка, тъй като тя бе между него и стената.

В последната секунда спасителят й успя да се завърти повторно. Рамото и бедрото му брутално се блъснаха в повърхността и поеха удара вместо нея. После бързо я пусна и я изправи до стената. Гърбът й се удари в мазилката. Мъжът светкавично се обърна, като я остави да се взира в него със зяпнала уста. Той се изправи в цял ръст пред нея, тялото му се напрегна и дълбок рев се изтръгна от гърлото му.

Защитава ме. Младата жена се отпусна леко. Този Вид бе огромен и стоеше между нея и всеки, който искаше да я нападне. Кой каза, че кавалерството е мъртво!

— Назад — изръмжа защитникът й с рязък и суров глас. Джеси внимателно го огледа. Забеляза, че носи джинси и черен потник. Мускулестите ръце бяха вдигнати пред гърдите му, а пръстите му се бяха свили в юмруци. Погледът й пробяга по кафява коса със светли кичури. И тогава осъзна, че именно Джъстис Норт й се бе притекъл на помощ.

— Тя е човек — изрева друг.

— Това не ви дава правото да я атакувате. Тя е гост — ядосано изръмжа Джъстис. — Ние сме приятели с хората, не ги нападаме. Особено — вече крещеше, — ако са жени.

— Съжалявам, Джъстис — задъхано се обади мъжки глас. — Трябваше да осигурим повече охрана.

— Искам всички новоосвободени да се съберат в кафетерията, незабавно! — заповяда Джъстис сурово. — Този въпрос трябва да се уреди веднага. От сутринта това е второто нападение над човешка жена — няма да позволя да има трето.

— Дори и новодошлите женски? — попита мъжът, останал без дъх.

— Не. Само мъжете. Жените явно са по-умни. До десет минути искам да видя в кафетерията всички новопристигнали.

— Заемаме се — с твърд глас заяви друг.

Джеси стоеше абсолютно неподвижно и чакаше напрежението да стихне. Джъстис все още изглеждаше готов за битка, след като не бе помръднал от мястото си пред нея. Чу шум от движение в стаята, тихи гласове, няколко изръмжавания, докато най-накрая настъпи тишина. Спасителят й пред нея се отпусна. Ръцете му паднаха надолу, юмруците му се разтвориха. Обърна се бавно към нея.

Младата жена се вгледа в красивото му лице. Определението „отнемащ дъха“ му отива, помисли си тя, щом осъзна, че сдържа въздуха в дробовете си. Издиша и срещна чифт ядосани котешки очи, обрамчени с дълги, черни мигли. Контрастът между тях и кафявата му коса с руси кичури бе огромен. По телевизията и на снимки косата му изглеждаше по-тъмна, но камерата не можеше да улови красивите му очи. Те бяха толкова екзотични и представляваха най-чаровната гледка, която някога бе виждала.

— Коя сте вие? — изръмжа тихо той. — Как преминахте през охраната?

Тя се намръщи. Той трябваше да знае коя е и какво прави там. Пое си дълбоко дъх.

— Казвам се Джеси Дюпре и работя за групата със специално предназначение, прикрепена към НСО. Аз съм посредникът, който помага на спасените жени-подаръци. Миналата вечер присъствах на акцията в Колорадо и дойдох с Видовете, които бяха спасени. — Замълча и се вгледа в очите му. Беше невероятно да ги наблюдава как се променят. Цветът се смени и яростта в тях изчезна. В тъмните им дълбини имаше оттенък на синьо. За момент бе толкова объркана, че забрави думите, които си бе подготвила.