Джъстис

В близост до хола имаше хубава кухня и открита трапезария. Отвори шкафовете и чекмеджетата и огледа всички прибори и съдове, наредени в тях. Зяпна и ахна, когато отвори хладилника и откри, че е зареден с достатъчно храна, за да изхрани най-малко осем човека за една седмица. Фризерът бе препълнен с най-разнообразни неща — от сладолед до замразено месо.

Джеси бързо почисти безпорядъка по масата от вечерята си и взе хапче от обезболяващите, предписани от лекаря. Джакузито я зовеше. Разопакова дрехите си, грабна чифт боксерки и къса тениска, изрязана високо до под гърдите, преди да се върне отново в банята. Не й отне много време да напълни огромната вана, съблече се и бавно се потопи в топлото очарование на бълбукащото джакузи.

Струите, удрящи в гърба й, бяха божествени. Вдигна крака и ги приближи към други две, в противоположния край. Главоболието й бавно отшумя. Отпусна леко глава на ръба, остави тялото си в покой и почувства как цялото насъбрано напрежение, се оттича.

— О, никога няма да си тръгна оттук — прошепна на глас и затвори очи. — На това му се вика живот!

Джъстис погледна часовника си, нетърпелив да напусне офиса. Бяха го информирали, че е възникнала ситуация, която трябва да бъде решена. Той разтри врата си и си помисли за Джеси. Бяха я оставили в дома й и досега сигурно бе имала достатъчно време да се настани. Искаше да я види повече от всичко на света, включително да се справи с каквито и проблемите да бяха възникнали.

На вратата се почука, след което веднага се отвори. Тътрейки крака, Фюри и Тайгър влязоха вътре. Мъжете бяха напрегнати и разгневени, когато затръшнаха вратата след себе си — още едно доказателство за лошото им настроение. И двамата се сринаха в столовете срещу Джъстис. Той ги огледа.

— Какво става?

— Както обикновено — промърмори Тайгър. — Смъртни заплахи. И ни връчиха призовка да се явим в съда.

Фюри изръмжа, злобният звук и първичната ярост помрачиха чертите му.

— Бащата на Ели настоява тя да се яви пред съдия за умствена компетентност.

— Какво? — Не можа да повярва Джъстис.

— Наложи се да отменим посещението му. И той смята, че аз искам да я откъсна от семейството й.

— Изслушване за компетентност? Това предполага тяхната увереност, че тя не е с всичкия си, нали? — Джъстис бе обхванат от гняв. — Нима той я обвинява, че е луда, защото те обича?

— Да. — Ръцете на Фюри стиснаха достатъчно силно стола, за да накарат дървото да изскърца. — Тя носи нашето дете, и това е очевидно от сутрешното й неразположение, което той няма начин да не забележи, ако остане при нас в продължение на няколко дни. Те твърдят, че дъщеря им стои насила при мен. Няма нужда да я разстройвам сега, но трябва да й разкажа всичко. Тя ще се ядоса, а мен това ще ме вбеси.

Тайгър го стрелна с поглед и повдигна вежда.

— Ти? Вбесен? Невероятно!

Джъстис прикри усмивката си от шегата и изрече спокойно:

— Не й казвай, Фюри. Няма нужда.

— Трябва да й разкажа. Призовката е доставена на портата на нейно име, а аз винаги споделям всичко с жена си.

— Тя е твоя половинка и живее в Хоумленд. Това я прави Нов вид. — Джъстис се наведе напред, скръсти ръце пред гърдите си и ги облегна на бюрото. — Техните закони не важат за нас. Тук, те нямат юрисдикция и не могат да ги приложат.

Притесненият поглед на Фюри се изпълни с надежда.

— Сигурен ли си?

— Да. Недей да разстройваш половинката си.

— Но той й е баща. Уверен съм, че ще спомене за призовката, когато тя разговаря с него по телефона.

— Прав си. Информирай я, че външният свят не може да й направи нищо. Те не могат да влязат в Хоумленд. Това е тактика, за да предизвикат безпокойство. Нещата ще отшумят, след като баща й се успокои. Обясни й го, преди да споделиш с нея новината, какво е направил той.

— Иска ми се външният свят никога да не бе разбирал за мен и Ели — изръмжа тихо Фюри. — Това причини толкова много мъка. Всеки вярва, че аз й вредя и тя не трябва да бъде с мен. Защо не ни оставят на мира?

— Вие двамата си принадлежите. — Тайгър вдигна рамене. — Любовта ви един към друг е очевидна и те вероятно ревнуват. Освен това, когато става въпрос за нас, хората могат да бъдат наистина глупави.

Джъстис мрачно се съгласи.

— Твоята половинка и нероденото ви дете са в безопасност, Фюри. Никой не може да ти ги отнеме или да ги изведе извън дома ти, за да ги отведе надалеч. Грижи се за нея, обичай я и бъди на разположение, когато има нужда от теб.

— Винаги. — Фюри се изправи на крака. — Все още ми се иска външният свят да не бе научавал за нас. Виждам, че това понякога й причинява болка и този факт ме разкъсва отвътре. Искам да я защитя, но той е човекът, който й е дал живот. Разбирам неговото разочарование, но да ме обвиняват, че й вредя, или че е лудост тя да ме обича, е обезсърчаващо. — Изгледа всеки от двамата поотделно. — Ако някога се чифтосвате с човек, защитете я по-добре, отколкото аз го направих с Ели. Сега си отивам вкъщи. Не обичам да я оставям сама за повече от няколко часа. — И той излезе от офиса.