Джъстис

— Може би това е проблемът. Поел си огромна отговорност като си станал лице на Новите видове. — Тя седна, чувствайки се удобно в голотата си, и го погледна със съчувствие. — Знам какво е да се преструваш, за да бъдеш някой, който не си. Баща ми е сенатор. Бях отгледана сред политици и други идиоти и трябваше винаги да надявам онзи перфектен образ, който баща ми изискваше. — Джеси сви рамене. — Истината е, че аз не съм чак толкова изтънчена. Повече съм мъжкарана, отколкото дама, и това, което в действителност ми се е искало да направя, бе да шамаросам много от хората, с които бях принудена да разговарям любезно.

Джъстис седна на ръба на леглото, извърна тялото си на една страна и се загледа в нея леко объркан.

— Не разбирам.

— Ти заставаш пред камерите и репортерите и се представяш пред света като напълно човешко същество, но ти не си. С мен, Джъстис, можеш да бъдеш просто себе си. Аз те приемам такъв, какъвто си. Ти си човекът, който мърка и ръмжи, излизаш малко извън контрол, когато се целуваме и няма нищо лошо в това. — Тя се протегна напред, подпря се с длани на леглото и се изправи на колене. Задържа погледа му, опитваше се да му покаже, че има предвид всяка дума, която казва. — Всичко е наред с теб, Джъстис Норт. Мисля, че си невероятен и не искам да се сдържаш, когато си с мен. Желая да опозная истинската ти същност, а не някакъв образ, който смяташ, че е перфектен за твоята работа. Ти си в почивка и това е време за игра. Ще те науча как да се забавляваш и ще съборя стените, с които си се обградил. Аз съм в безопасност, Джъстис.

Той искаше да протегне ръка, да я придърпа в обятията си и да я прегърне. Тя му предлагаше приемане, разбиране и възможност да бъде мъжът, който бе бил някога — преди доброволно да поеме ангажимента да представлява народа си. Обхвана го копнеж, почти граничещ с болка, и в този момент той осъзна какво трябваше да направи. Мъка прониза сърцето му. Но той бе дал обещание, заклел се бе да си върши работата. Твърде много разчитаха на него, за да последва чувствата си.

Истината болеше много. Беше се влюбил в Джеси Дюпре, може би още в момента, в който я бе изтръгнал от ръцете на другия мъж, защитавайки я с тялото си и тя му се бе усмихнала. Джеси вярваше, че за него тя олицетворява безопасността. Но много грешеше. Очарователната червенокоска с нейната бърза усмивка, щедро сърце и гостоприемни обятия, беше най-опасното, но най-красиво изкушение, което някога бе пресичало пътя му.

— Гладен ли си? Вечерял ли си? Мога да ти направя нещо. — Думите й отново пронизаха сърцето му. Тя искаше да го нахрани, притесняваше се, че може да е гладен и искаше да му приготви ядене. Но това също така му напомни, че тя определено не беше от Видовете — техните жени предпочитаха след секс мъжете изцяло да се погрижат за тях. — Ало! Продължаваш да ме зяпаш, без да ми отговориш. — Наведе се по-близо към него. — Уморен ли си? Трябва да те предупредя, че обичам да спя кожа до кожа. Смятам да се увия около теб и да се доближа колкото може повече.

Искаше пак да я грабне, да изгуби контрол и да целува меките й устни. Желанието да я просне по гръб и да прави любов с нея забушува отново във вените му. Юмруците му се свиха, докато се бореше с порива си да се върне отново в божествените й прегръдки. Трябваше да мисли не само за собствения си живот, но и какво щеше да бъде най-добре за нея. Затова изтърси думи, които щяха да я накарат да се отдръпне:

— Моят вид хапе по време на секс и това ще те нарани, защото вие не можете да търпите на болка. Имах желание да забия зъби в кожата ти и да вкуся кръвта ти, Джеси. Нямам намерение да те плаша, но ти искаше честност. Аз наистина съм много силен и ти никога не би имала шанс срещу мен, ако изгубя напълно контрол — бих могъл случайно да ти счупя костите или да не мога да се спра. Аз съм опасен.

— Няма да ме нараниш. — В сините й очи нямаше страх, но тялото й не се отдръпна. — Не съм изпитала болка и не се боя от зъбите ти. Няма да ме ухапеш толкова силно и да пробиеш кожата ми. Отказвам да повярвам, че си в състояние да направиш някое от тези неща. Напълно ще свикнеш след няколко нощи прекарани с мен.

Налагаше се да се махне, да избяга от нея, преди да се предаде на желанието си да бъде егоист. Народът му зависеше от него, трябваше да бъде силен, очакваха го, и той им бе обещал да го направи. Нищо добро нямаше да излезе от това да са заедно с Джеси.

Нейният вид не би разбрал и баща й нямаше повече да поддържа НСО.

Всички ще пострадат.