Джъстис

Нещата ще се оправят, успокояваше се тя. Той е свикнал да живее сам, може би наваксва с работата си, за да си вземе още една цяла нощ пълна почивка, а ти си въобразяваш разни глупости. Той няма да се промени и ако някой трябва да го знае, това си ти.

Стана от дивана, протегна се и се приближи до плъзгащата се стъклена врата. Когато я отвори и излезе в задния двор почувства лекия бриз. Вдигна поглед към звездното небе и почти пълната луна, и скръсти ръце пред гърдите си.

Отношенията им не бяха леки, знаеше го, и все пак си бе паднала по мъж с много отговорности. Това бе една от причините, които го правеха да е това, което е, и заради което го обичаше.

Да се очаква от него да се промени драстично, би било грешка. Лично го бе научила от брака си с Конър. Той се бе оженил за дъщерята на сенатор — за представата — но истинското й лице съвсем не му бе харесало. Беше я притискал да се изявява повече като обществена фигура, която да подкрепя баща си, докато връзката им се разпадна.

— Джеси?

Тя се обърна, за да види как Джъстис пристъпва навън, намръщен. Беше се отделил от своя телефон и от компютъра си. Усмихна му се.

— Здрасти!

— Вечерята беше страхотна. Много ми хареса. Благодаря ти.

— Помислих си, че ти е харесало, тъй като си изяде всичко, а когато отново ти напълних чинията, я омете до шушка.

— Съжалявам, че през цялото време бях на телефона, но обаждането беше важно. Опитваме се да купим терен в Ню Мексико. За нас никога не е лесно. Не само трябва да купим земята, но е необходимо да спечелим подкрепата на местните, за да сме сигурни, преди да сме купили мястото, че щатът е готов да работи с нас. Ето защо, единствените два имота, които притежаваме до момента, са в Калифорния. Имаме проблеми с някои от щатите.

— Това звучи като голяма битка.

— Нямаш си и представа. Защо си навън?

— Горещо ми е. Може би ще отида да се потопя във ваната.

Джъстис се приближи, усмихна се и я хвана за ръка.

— Ела с мен. — Той се отправи навътре в задния двор, към оградата на съседната къща.

— Къде отиваме?

— У съседите. — Младият мъж се засмя.

— Защо? — Джес се втренчи в него.

— Там има басейн, а ти каза, че ти е горещо.

— Хм, Джъстис? Мисля, че някой ще е против да използваме басейна му.

Той се обърна и пусна ръката й.

— Сега ще те повдигна. Покачи се на стената. Аз ще се прехвърля пръв от другата страна и ще те сваля долу. Готова ли си?

— Ще ни хванат — предупреди го тя.

— Готова ли си?

Младата жена се усмихна, развълнувана, че той прави нещо толкова спонтанно и рисковано, за да прекара времето си с нея. Подхвана я за бедрата, вдигна я с лекота и я постави върху оградата. Джеси прехвърли крака и загледа как мъжът разкопчава ризата си и после я сваля. Вратовръзката и сакото му бяха останали в нейната трапезария, заедно с обувките, които винаги събуваше веднага щом се прибереше вкъщи. Бързият му грациозен скок над стената спря дъха й, впечатли я дълбоко и тя му се усмихна, когато вдигна ръце към нея. Отново я хвана за хълбоците, тя се наведе, подпря ръце на раменете му, а той я повдигна от зида и бавно плъзна тялото й надолу по своето. Това беше толкова еротично, също като него, и либидото й незабавно се изстреля до невероятни висоти. Пред нея вече не беше бизнесменът, обсебен от лаптопа и телефона си, а мъж, който я гледаше така, сякаш искаше да я похити, да я има гола в басейна зад тъмната къща и тя се надяваше да го направи.

— Отиваме да плуваме. — Видът отпусна хватката си. — Приятно хладката вода ни очаква.

Не би имала нищо против преди това да го целуне. Усмивка цъфна на устните й от възможността да го види гол и мокър. Целувката можеше да почака дотогава.

— Не обвинявай мен, като ни хванат в нарушение, ако собственикът се прибере вкъщи. Ти ще се бръкнеш да платиш гаранцията — пошегува се тя.

— Аз съм Джъстис Норт. Кой ще ме арестува в Хоумленд? — каза, смеейки се.

Джеси вдигна ръце, когато сграбчи блузата й и я издърпа през главата й. Разсмя се и му помогна да я освободи от дрехите й. Самият той се измъкна от панталоните и боксерките си, наведе се и я взе в обятията си. Тя знаеше какво ще последва, стисна с пръсти носа си, когато мъжът се поколеба на ръба и я погледна в очите.

Тя кимна и Джъстис прекрачи в дълбоката част на басейна. Хладката вода ги заля, той я пусна, за да успеят да изплуват на повърхността. Засмяна, младата жена отхвърли назад косата от лицето си, а лунната светлина беше достатъчно силна, за да може лесно да види мъжа. Приближи до него, той я хвана през кръста и я затегли към плиткото, където можеше спокойно да стъпи. После с ръце, поставени на хълбоците й, я отдалечи на стъпка от себе си.

— Охлади ли се сега?

— Не. По-гореща съм.

— Гореща?