Джъстис

— По принцип не нося рокли, но благодаря. Плещих ли глупости снощи по въпроса?

— Това ще облечеш довечера.

— Защо? — Джеси се намръщи. — Какво ще има тази вечер?

— Идваш на парти с мен. Не си ли спомняш?

Джеси поклати глава и веднага съжали. От движението й стана лошо.

— Какво парти?

— И таз добра. Не си ли спомняш, че говорихме. — Смехът й прозвуча отново. — Поканена си на парти на Видовете като мой гост. Там ще има много други хора и ще бъде весело.

— Не мисля така, Брийз. Джъстис бе пределно ясен, че ми е забранено да присъствам на социални мероприятия на Видовете, а и главата ме боли толкова много, че ми се иска да се върна обратно в леглото и да остана там до следващата седмица.

— Идваш, подготвила съм всичко. Точка по въпроса!

— Споменах ли, че не нося рокли? Баща ми е сенатор, той ме влачеше на толкова много благотворителни мероприятия, докато растях, че сега не мога да понасям гледката на този вид дреха. — Главоболието й бе започнало да стихва — сигурен признак, че хапчетата действаха, и тя се взря в Брийз. — Плюс това, нали знаеш, че в определен момент някой може да спомене пред Джъстис, че съм била на партито. Не искам да се карам с него. Не искам да си крещим.

— Затова ще дойдеш и ще облечеш роклята. — Брийз седна на плота. — Държа да си сложиш грим като всяка човешка жена, ще бъде весело. Всичко е уредено, а ако спориш, ще започна да вия. Гените ми са смесени с кучешки и доста се упражнявам. — Тя се ухили, очевидно горда от това. — Мога да вия толкова силно, че да накарам ушите ти да кървят, така че мълчи, приятелко. Сега ще ти измия косата, а после ще излезеш от ваната, преди кожата ти да се набръчка. Имаме само няколко часа да се приготвим, тъй като ти спа през целия ден.

— Колко е часът?

— Четири, следобед.

— Не може да бъде — изпъшка Джеси. — Днес трябваше да съм на работа.

— Обадих се на Ели, че няма да ходиш. Тя купи всичко за тази вечер по интернет, после изпратиха човек да вземе избраните неща и да ги достави до портата. Наложи се да дойда да взема една от твоите обувки и да погледна сутиена ти, за да вземем размерите ти. Надявам се нямаш нищо против, но взех назаем ключа за входната врата. Минахме през много неприятности, тъй че не спори, Джеси. Ти ще дойдеш на това парти, дори ако трябва да те нося. Направих го снощи, мога да го направя отново. Сега, мръдни навътре и дай да ти измия косата.

Два часа по-късно Джеси се чувстваше сто пъти по-добре. Аспиринът бе подействал напълно, а и банята бе помогнала. Сега главоболието беше само спомен. Брийз беше участвала в подготовката й за партито, защото се боеше, че тя може да се откаже. Приятелката й бе признала, че вероятно би се изкушила да го направи, ако високата жена не я бе държала под око през цялото време.

Джеси зяпна отражението си и опита да скрие тревогата си. Брийз се перчеше отстрани щастливо, ако се съдеше по изражението й. Роклята бе прекалено тясна — дълбокото деколте разкриваше твърде много от цепката между гърдите й, а късата пола показваше прекалено много от краката й.

— Ели ли избра тази рокля? — Тя погледна Брийз за потвърждение.

— Заявих й, че искам да изглеждаш красива и много секси. Тя каза, че роклята ще направи така, че всеки мъж да те забележи. Мисля, че е перфектна, но ми се щеше да си вдигнеш косата в един от онези великолепни кокове, които жените ви носят. Видяла съм да правят това по телевизията, когато отиват на светски партита. — Тя пристъпи по-близо. — Гримът скри белезите, оставени от Джъстис, така че не е необходимо да оставяш косата си разпусната по раменете.

— Харесва ми, когато е пусната. Толкова е дълга, че ми причинява главоболие, ако трябва да я навия и държа на главата си за повече от няколко часа.

— Изглеждаш добре. — Брийз й отправи усмивка. — Всички ще мислят така.

Или ще ме объркат с проститутка. Въздържа се да не го каже на глас. Не искаше да й се налага да обяснява на Брийз, нито да нарани чувствата й. Партито изглежда означаваше много за приятелката й, затова се примири и си премълча.

— Надявам се, че няма да има танци. — Джеси сведе поглед към разголените си гърди. — Тази рокля няма да издържи нищо друго, освен бавно танцуване, иначе може да ме арестуват за непристойно поведение. Страх ме е да си поема дълбоко дъх, защото гърдите ми ще изскочат. Мисля, че имам още един сутиен, който не ги повдига така нагоре.

— Няма да променяш нищо от това, което Ели избра да носиш. Тя знае какво прави, а и изтърпя много неприятности заради нас. Ще има танци, но никой не е казал, че ти трябва да участваш в тях. Имаш страхотно тяло и изглеждаш прекрасно. Нямаш нашите мускули и си бледа, но няма какво да криеш, Джеси. Какво казваше онази поговорка? Щом го имаш, покажи го? Е, като го имаш, носи го с гордост.

Джеси изведнъж се намръщи, изучавайки Брийз. Интуицията й я предупреждаваше, че нещо не е наред.

— Това да не е някакъв заговор? Изглеждаш твърде доволна от себе си и имаш особен блясък в очите.

— Няма нищо. — Брийз отмести поглед, гледаше навсякъде другаде, само не и към Джеси, и играеше с ръцете си.