— Изпрати някой да я вземе и да я откара до дома й. Денят й бе дълъг. Предай й утре сутринта отново да се върне в медицинския център. Може да премести Бюти в общежитието, ако Тед е приготвил апартамента й. Онзи, който вземе Джеси да я заведе на вечеря. Тази вечер не бива да готви, тъй като последните дванадесет часа бяха много натоварени за нея. Тя обича ребърца.
— Откъде знаеш? — Тайгър повдигна вежда.
Джъстис трепна вътрешно, бе разкрил твърде много.
— Просто знам. Увери се, че са се погрижили добре за нея и са я нахранили. Трябва да проведа няколко разговора. Губернаторът настоява да участваме в благотворителна вечер през следващия месец, и се налага да приема. Ще бъде за правата на животните и би било лоша реклама, ако откажем, така че внимавай да не си изпускаш нервите.
— Мамка му — простена Тайгър. — Вземи Брас.
— Той също ще дойде, но искам и ти да си там. — Насмешка изви устните на Джъстис. — Щом аз трябва да страдам, ще страдаш и ти. Съпругата на губернатора те намира за особено чаровен.
— Тя ме потупа по задника!
— Виждаш ли?! Приятел е на Видовете. — Джъстис се засмя.
Бързо напусна сградата на охраната, като се надяваше да разчисти, колкото е възможно по-скоро, натоварения си график. Джеси бе в Хоумленд и той искаше да говори с нея.
Глава 9
Джеси затвори вратата. В ръцете си държеше голяма торба с храна за вкъщи, взета от кафетерията на НСО. Цял ден не бе слагала залък в устата си, затова миризмата на храната накара стомаха й да закъркори.
Включи лампата, за да огледа хола, като се подвоуми дали първо да хапне или да разгледа дома си. Стомахът й отново се обади и реши дилемата й.
Младата жена седна на удобния плюшен диван, постави торбата на масата пред себе си и я отвори. Ароматът на ребърцата я накара да изстене. Сигурно Джъстис ги бе поръчал, тъй като не я бяха попитали какво желае. Тайничко се надяваше той да е мислил за нея, а можеше да се окаже, че ребърцата са били специалитетът на деня.
Прекара времето си с Тайни и Халфпринт, което беше страхотно.
Откакто се бе присъединила към спецгрупата, живееше с вярата, че работата й се възнаграждава, но нищо не потвърждаваше тази надежда така, както промените в двете жени. Те бяха уплашени, ранени, малтретирани, представляваха само кожа и кости, когато ги бе спасила. Сега изглеждаха здрави и жизнени, намерили своето щастие.
От кафетерията се бяха погрижили в торбата да има всичко — от сребърните прибори до салфетките — заедно с два вида сода. Младата жена се нахрани — почти излапа храната — като се наслаждаваше на всяка хапка. Без да обръща внимание на телевизора в другия край на стаята — голям плазмен екран, висящ над камината, Джеси обходи с поглед уютното си гнезденце. Къщата беше голяма, напълно обзаведена и нова.
Накрая вниманието й се спря на чантата, която бе донесла със себе си, знаеше, че ще трябва да я разопакова. Искаше да носи собствените си дрехи, които бяха останали в дома й, но сега се налагаше да се задоволи с тези, които купи заедно с баща си от един голям магазин. Той бе настоял да напазаруват от бутик, но Джеси беше отказала.
Когато ставаше въпрос за избор на тоалети, баща й бе по-лош от нейните приятелки. Той не можеше просто да седи кротко и да я изчака докато тя пазарува. Вместо това непрекъснато правеше коментари, особено когато не бе съгласен с избора й.
Джеси грабна чантата за дръжките, стана и се запъти надолу по коридора. Първата спалня беше обширна, хубава. Младата жена продължи към втората. Стаята беше просторна — господарска спалня — и Джеси се усмихна.
— Мога да свикна с това — промърмори под нос. Височината на леглото с кралски размери я накара да повдигне вежди. — Вероятно ще имам нужда от столче, за да се покача върху това нещо.
В помещението имаше масивен скрин с девет чекмеджета, върху който стоеше телевизор с плосък, четиридесет инчов екран.
Банята беше огромна. Младата жена зяпна при гледката на джакузито, заело цял един ъгъл, и пусна чантата си на пода. Не устоя на изкушението да влезе в него. Седна вътре и се разкикоти. В това чудо можеха да се поберат четирима души. Забеляза дюзите за воден масаж и реши, че ще се изкъпе там, вместо под душа.
— Но първо трябва да се съблека. — Не искаше да се движи много. Денят наистина бе дълъг. Когато почувства лекото пулсиране в слепоочието, разбра, че има опасност главоболието й да се върне.
Вдигна ръка да докосне тила си, напипа превръзката и шумно въздъхна. В резултат на нараняването, животът й се бе променил. Работата й в спецгрупата вече беше история. Сега имаше нов дом и абсолютно никаква представа какво я очаква занапред. Това, което в момента бе наложително, осъзна Джеси, беше поне малко да се запознае със заобикалящата я среда, като започне с останалата част от къщата.
Решена, че е време да проучи собственото си жилище, тя се изправи с усилие на волята си и излезе от банята.