Джъстис

— Познавам хора, които се разболяват и хвърлят разни неща, когато се напият. Аз съм твой приятел и Джъстис ме остави да отговарям за теб.

Като чу името му я заболя още повече и ридания разтърсиха тялото й. Скри лице в шепите си, закле се никога отново да не пие и се опита да отговори.

— Добре съм. Иди си вкъщи, Брийз. На сутринта ще се чувствам чудесно.

— Какво има, Джеси? Ти винаги си толкова весела, а сега си зачервена, мокра и тъжна. — Брийз я хвана за рамото като не позволи на ръцете й да я изблъскат и потърси погледа й. Тихо изруга. — Съзирам болка. Кой ти я причини?

— Няма нищо. Никой не ме е наранил.

— Ти извърна поглед от мен — обвини я Брийз. — Лъжеш ме. Не прави това. Ние сме приятелки, но аз отказвам около мен да има непочтена личност. Трябва да бъдеш честна.

Чувството за вина разяждаше Джеси. Брийз бе откровена и мила с нея. Беше й споделила тайни за Видовете, бе й се доверила и тя искаше да й отвърне със същото, но онова, което искаше да й каже, бе прекалено сериозно.

— Ще ми се да ти разкажа всичко, но просто не мога.

Гняв внезапно изкриви лицето на Брийз.

— Флейм ли те нарани? Докосна те на непозволено място? Да не би да беше твърде агресивен в бара? Аз ще му причиня такава силна болка, че ще иска…

— Не. — Джеси поклати глава. — Докато танцувахме, той се държа като абсолютен джентълмен.

Брийз се обърка.

— Тогава, каква е причината за болката ти? Да не си болна? Имаш ли нужда от лекар?

— Нямаш представа колко много ми е нужно да поговоря с някого, но просто не мога.

— Разбирам. Това е поверително. И на нас се случва.

Джеси се разрева по-силно. Това я устройваше. Никой никога не трябваше да узнае за връзката й с Джъстис. Брийз й зашепна нежни, успокоителни думи и обви ръце около нея. Потупа я несръчно по гърба, когато Джеси й отвърна с прегръдка.

Накрая младата жена спря да плаче.

— Съжалявам, че така рухнах. Не биваше да пия. Обикновено мога да се контролирам в такова състояние.

— Няма проблем, Джеси. Всички имаме моменти, в които плачем.

— Ти плачеш? — Джеси се вгледа в нея.

Брийз се поколеба.

— Да, когато бях млада. Но научих, че сълзите не облекчават болката или не могат да премахнат причината за тях. Завиждам ти за възможността да освободиш част от страданието чрез физическото натоварване, причинено от плача. Сега трябва да си много уморена и да заспиш след толкова много рев. Ще те завия и ще остана с теб, докато се унесеш в сън. Нашите жени, които ти спаси и доведе тук, ще се зарадват, че съм го направила. Те ще разберат, че и ние можем да се погрижим за теб. Безпокоя се за теб, Джеси. Ти си ми приятелка.

— Благодаря ти. Ти също си ми приятелка. Оценявам факта, че ми позволи да се разпадна пред теб така, както го направих. Наистина ми помогна да не се чувствам самотна.

— Пак заповядай. — Брийз се поколеба. — Само се опитай да ме предупредиш следващия път, когато се чувстваш по този начин. Ще облека дебела блуза, така че сълзите ти да не мокрят кожата ми.

Джеси избухна в смях.

— Извинявам се, че те намокрих. Обещавам, че веднага ще ти кажа предварително, когато почувствам следващия път, че ще плача.

— Благодаря. — Брийз й намигна.

Тя отметна завивката и Джеси се качи на леглото. После приятелката й изчезна в банята и секунди по-късно излезе с четка и хартиени кърпички. Подаде кърпичките на Джеси.

— Издухай си носа.

— Благодаря ти, мамо.

Брийз се засмя и посочи към косата й.

— Ще я среша. Това ще те успокои, а и двете ще се наслаждаваме, докато го правя.

— Толкова е хубаво. Оценявам го.

Джеси се отпусна, когато другата жена разпиля косата й надолу по гърба. Започна да прокарва четката от корените на космите по тяхното протежение и бавно разресваше всички заплетени кичури. Това й действаше добре. Тялото й се отпусна и тя се прозя. Четката спря да се движи и матракът потъна, когато Брийз се намести на него. Едната й ръка раздели косата и я отметна върху рамото. Меко ръмжене се откъсна от жената Нов вид.

— Кой ти направи това?

Объркана, Джеси обърна глава и се намръщи.

— Направил какво?

Брийз хвана рамото й, смъкна малко ризата, за да го оголи и разкри повече от плътта й. Джеси погледна надолу и видя почти зараснали червени следи, останали оттогава, когато Джъстис я бе ухапал достатъчно силно, за да пробие кожата й, цветът от лицето й се оттече. Там вероятно щеше да остане почти незабележим белег до края на живота й, след като зачервяването избледнееше.

— Джеси? Кой направи това? Трябва да е някой от нашите мъже. — Брийз произнесе неприлична дума. — Има само две причини, поради които мъжете ни хапят така. Или те е взел изотзад и ти си се борила, така че се е наложило да те е захапе, за да те принуди да останеш под него, или някой от моя вид се е чифтосвал с теб и те е захапал. Някои от човешките същества, спали с Видовете, молят нашите хора да ги хапят. Мислят си, че това е възбуждащо, но на мъжете ни е строго забранено да го правят.

— Забрави го — настоя тихо Джеси.

Другата жена пусна рамото й, изправи се и се втренчи в приятелката си.