E. L. James - Fifty Shades Freed

- Ана - изрече името й той и то мина през тялото му като талисман срещу задушаващата черна паника.

- Шшш! Тук съм. - И тя го покри с тялото си, ръцете и краката й го обвиха като пашкул. Топлината й влезе в него и полека започна да изтласква сенките и страха. Тя е слънце, тя е светлина, тя е... негова.

- Моля те, нека не се караме. - Гласът му бе дрезгав. Прегърна я.

- Добре.

- Клетвите. Без клетви. Мога да го направя. Ще намерим начин. - Думите излязоха запъхтяно от устата му, натежали от чувство, объркани, тревожни.

- Да, ще намерим начин. Ние винаги намираме начина - прошепна тя. Устните й покриха неговите, затвориха думите и го върнаха в реалността.

1.

Лежах и гледах синьото небе през отворите на слънчевия чадър от морски водорасли. Най-синьото лятно небе. Средиземноморско синьо. Въздъхнах облекчено. Крисчън беше до мен, излегнал се върху шезлонга. Моят съпруг. Моят съблазнителен красив съпруг. Беше без тениска, по отрязани над коляното джинси. Четеше книга, в която се предвиждаше колапсът на западната банкова система. Четивото определено му беше интересно. Не го бях виждала да се заседи на едно място толкова дълго. Изглеждаше по-скоро като студент, а не като собственик и главен изпълнителен директор на една от най-големите частни компании в Щатите.

Бяха последните дни от медения ни месец. Приличахме се на следобедното слънце на плажа пред хотел „Бийч Плаза Монте Карло“ в Монако. Но не бяхме отседнали в него. Отворих очи и погледнах към нашата „Феър Лейди“, пуснала котва в пристанището. Луксозна яхта, направена през 1928 година. Плуваше великолепно, беше кралицата на всички яхти в пристанището. Крисчън я обожаваше. Тайничко подозирах, че иска да я купи. Е, честно! Защо мъжете си падат по такива играчки?

Лежах отпусната като мързелива котка под лъчите на следобедното слънце и слушах подбраната от Крисчън Грей музика в новия ми айпод. Неволно се сетих за предложението му. О, какъв божествен миг! Почти усетих уханието на цветята.

- Може ли да се оженим утре? - каза нежно в ухото ми. Бях се излегнала върху гърдите му, спокойна и отпусната след секса. Бяхме в беседката на къщата на пристанището. Около нас - цветя.

- Мхм.

- Това „да“ ли е? - Усетих надеждата в гласа му.

“Мхм.

-Не?

- Мхм.

Той се усмихна.

- Госпожице Стийл, езика ли сте си глътнали?

- Мхм - засмях се аз.

Той се усмихна, стисна ме здраво и целуна косата ми

- Във Вегас. Утре.

Вдигнах сънено глава.

- Нашите няма да са много доволни.