E. L. James - Fifty Shades Freed

„Майко мила! Определено това момиче можеше да измисли по-нормален въпрос. Еба ти тъпия шибан въпрос. Нито грам оригиналност. Много съм разочарован“. Изплюх стандартния отговор за изключителните хора, за екипа, за хората, на които се доверявам. А всъщност аз не се доверявам на никого и не вярвам на никого. Как им плащам добре и всички тези глупости и безкрайни простотии... „Но, мила госпожице Стийл, простичкият факт в този случай е, че срещу вас седи един гений. Да, аз съм гений във всяко нещо, с което се захвана. Фасулска работа. Купувам разни зле управлявани компании, оправям ги, или ако са много зле, вземам активите им и ги препродавам изгодно. Нещата опират само до това, да можеш да прецениш коя става за оправяне и коя за продаване на парче и, разбира се, и до хората, които ангажираш с това. За да успееш в един бизнес, ти трябват хора, а аз мога да преценя характера на човека по-добре от всеки друг“.

- Може би просто имате повечко късмет - каза тя тихо.

Късмет ли? „Как може да ме дразни така? Късмет? Няма никакъв късмет в тая шибана работа, госпожичке Стийл“. Тя ме гледаше смирено, но защо този въпрос? „Никой досега не ме е питал дали имам късмет. Работа, здрава работа, да намеря хората, да ги държа до себе си, да ги наблюдавам как работят, да ги контролирам, да им давам втори шанс, ако си заслужава, а ако не - вън. Без съжаление, без размисъл. Ето това правя, и го правя добре!“ Но все пак реших да се държа прилично и да демонстрирам ерудиция

- изрецитирах й думите на любимия си индустриалец.

- Говорите като човек, който е обсебен от мисълта да контролира всичко и всички - каза тя, и изглеждаше напълно сериозна.

„Я да чуя пак?“

Може би тези невинни очи все пак можеха да виждат през мен. „Контрол е второто ми име“.

- О, аз упражнявам контрол във всяко нещо, с което се заема, госпожице Стийл. - „И точно сега много ми се иска да го поуп-ражнявам и върху вас“.

Очите й се разшириха. Онова приятно изчервяване отново плъзна по лицето й и тя пак захапа устната си. Реших да говоря глупости, за да не мисля за устата й.

- Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата

- Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт?

- попита тя. Деликатната й вежда бе вдигната с възмущение и крайно неодобрение. Раздразнението ми нарастваше все повече. Нарочно ли се държеше така и ме предизвикваше? Какво в нея ме вбесяваше толкова много? Въпросът, отношението й или фактът, че я намирах за привлекателна?