Един невинен клиент

Скот Прат Един невинен клиент

Първият ми роман е посветен на най-красивия човек, когото познавам.

Обичам те, Кристи.

Обичам те с цялото си сърце.

Първа част

12 април 07:00

Днес беше четиридесетият ми рожден ден и първото, което трябваше да правя, бе да се оправям с Джони Уейн Нийл. Джони Уейн беше самовлюбен патологичен лъжец и социопат и това бяха положителните му качества. Той сам се наричаше „неспасяемо чудовище“. Помолих психиатъра да не го записва, защото не исках окръжният прокурор да го види. Чудовище или не, Джони Уейн все още ми беше клиент.

Нийл беше наел двамина от приятелите си главорези да убият красивата му млада и скъпо застрахована съпруга. Преди година се събудила една сряда в три през нощта и видяла двама непознати, надвесени над кревата й. Двамцата брутално я заклали, а тригодишният син на Джони Уейн, който тази нощ спял при нея, се мушнал под леглото и слушал как умира майка му.

За по-малко от седмица следователите от филиала на ФБР в Тенеси (БРТ) и полицейското управление на град Джонсън разбраха кой е отговорен за убийството. Джони Уейн беше арестуван и обвинен в предумишлено убийство и заговор за извършване на предумишлено убийство. Поради гнусния характер на престъплението щатът Тенеси искаше смъртно наказание. Един безсърдечен съдия ме назначи за негов защитник. Тарифата за час беше сто долара — колкото на застаряваща проститутка.

Прокурорът предложи да оттегли исканата смъртна присъда, ако Джони Уейн се признае за виновен в предумишлено убийство и се съгласи да влезе в затвора и да остане там до края на живота си. Преди седмица бях съобщил предложението на Джони и той го прие неохотно. В девет сутринта трябваше да сме в съда, та Джони Уейн да може да признае вината си. Така че отидох в затвора, за да се погрижа да не промени намерението си.

След като поседях петнадесетина минути в кабинета на прокурора, въведоха облечения в оранжев комбинезон и с оковани ръце и крака Джони Уейн.

— Преди да застанем пред съда, исках да се уверя, че все още си готов да сключиш тази сделка — започнах аз, докато Джони спънато крачеше към стола. — Щом направиш признание, вече няма да има връщане.

Джони Уейн се вторачи в плота на масата. Късата му съвършено сресана коса имаше цвята на балирана слама. Беше доста по-дребен от мен — значително под метър и осемдесет, слаб и блед. Лицето и ръцете му бяха покрити с дребни червеникави лунички. Той започуква с пръсти по масата и забелязах, че скоро са му правили маникюр. От него се носеше миризма на шампоан.

— А бе, как успяваш да изглеждаш толкова добре поддържан тука? — попитах. — Всеки път, когато те видя, имаш вид на току-що излязъл от фризьорски салон.

Той извъртя очи. Бяха бледозелени и в зависимост от ъгъла и светлината понякога бяха изпъстрени с червени точици. Бяха разположени близо до носа и лявото беше леко разногледо. Затова на човек му беше неудобно да го гледа в очите. Аз поне никога не знаех къде точно гледа.

— Фактът, че съм затворен, не означава, че трябва да живея като скот — отговори той. — Мога да си купувам известни услуги.

— Имаш предвид бръснар?

— Имам бръснар. Веднъж седмично в килията ми идва един от затворниците. Подрязва ми брадата и мие и подстригва косата ми.

— И маникюр ли ти прави? — удивих се и пак погледнах ноктите му.

— Сам си го правя.

— А кой те пере? Всичките ми клиенти имат вид, сякаш спят в затворническите си дрехи.

— Дрехите ми се перат заедно с тези на останалите — каза той. — Аз само купувам препаратите и един тип се отнася към моите със специално внимание.

Говореше с тънък носов тенор, а произношението му беше съвършено. Представих си как натиквам лайно в устата му само за да обърка произношението на някоя дума.

— Защо се вълнуваш толкова от личната ми хигиена?

— Не ме вълнува. Просто ми стана любопитно.

Презрението му към мен беше направо осезаемо. При всяко посещение усещах как нараства като развиващ метастази рак, но изобщо не ми пукаше. На мен той ми беше не по-малко отвратителен. Излъга ме поне десет пъти и ни разкарва с моя детектив из цял Източен Тенеси по фалшиви следи, за да търсим измислени свидетели. Освен това непрекъснато хленчеше.

— Щом вече уточнихме тези невероятно важни неща — обади се Джони Уейн, — хайде да ми обясниш тази „сделка“, както толкова красноречиво я нарече.

— Работата е много проста — започнах. — И глупак би я разбрал.

— Да не би да намекваш, че съм глупак?

Нямаше полза да му отговарям искрено, затова се направих, че не го чувам.

— Сделката е, че се признаваш за виновен в предумишлено убийство. Съгласяваш се да получиш доживотна присъда без право на помилване. Отказваш се от правото си да обжалваш присъдата. В замяна ще продължиш да живееш. Джони Уейн ще отърве инжекцията. Това е, казано простичко.

Той изпръхтя презрително.

— На мен не ми звучи като много добра сделка.

— Зависи от гледната точка.

— Какво искаш да кажеш?