Един селфмейдмън

— Водя ви две нови. Дай им да ядат и ги пусни да си играят с другите, за да не циврят. Ама не се ли усмирят, тегли им ремъка по гърбовете!

Непознатият тръгна към жилищните постройки. За да не бъдем видени, ние стигнахме до тях по обиколен път. На верандата нямаше никой, в парлъра16 също не се мяркаше човек, но от един отворен прозорец на приземния етаж проблясваше светлина. Промъкнахме се нататък. Край масата седяха трима мъже. Новопристигналият беше сред тях. Вторият можеше да е плантаторът, а третият, by God17, това беше Канада Бил, черта по черта, косъм по косъм, точно както го бях видял да лежи в краката ми там горе край Арканзас.

— И колко доведохте днес, Уилмърс? — тъкмо попита той.

— Две. Беше трудна работа, почти както с четирите, които ви доставих от Виксбърг. Те покориха ли се?

— Не се тревожете, гладът и камшикът причиняват болка. Мистър Тени гледа да не губи от разноските по пансиона. Утре тръгвам за Ред Ривър. Ако двете са ми по вкуса, ще ги купя и ще ги взема със себе си.

Линкълн ме дръпна в един тъмен ъгъл.

— Тим, разбра ли?

— Горе-долу.

— Това е истинският Канада Бил.

— Истинският.

— Нашата пукотевица не му е отнела живота и индсмъните са го излекували с техните треви.

— Така мисля и аз. Може би днес ще научим от него онова, което дванайсетимата негодяи навремето така упорито премълчаха в Кидрън. Добре стана, само че си получиха куршумите.

— Аз не мисля, че ще узнаем нещо. Обстоятелствата не са благоприятни. Тим Самърленд, сега се нуждая от твоята помощ!

— Нямам нищо против.

— Аз имам заповед за арест, но тя няма да ми бъде от никаква полза.

— Възможно е. За Бил?

— Не, за онзи, когото тук наричат Уилмърс.

— Аха!

— Той отвлича деца мулатчета.

— И ги продава?

— Така е. При този мистър Тени ги държи „на склад“. Бил е дошъл да купува. Децата на твоята Бети са негови, те все още се намират тук. Ти чули го?

— Доколкото ми беше полезно, да.

— Как ще ги освободим? Доброволно няма да ни ги дадат. На зачитане на закона и моята заповед не можем да разчитаме, нито на някаква друга помощ и подкрепа…

— Хм-м, а какво ще кажеш да опитаме и без външна помощ, Абрахам? Аз имам дяволски добра пушка, а и останалото не е за изхвърляне!

— Аз също си го помислих и съм готов, що се отнася до мен. Пък и друг път май няма. Но ако се провалим, изгубени сме! Затова искам да ти…

— Silence, old lawyer!18 Аз се включвам в играта и точка по въпроса! Бети трябва да си има отново своите деца. От тези хора не се страхувам!

— Така да бъде! Такова нещо още не е било, със сигурност, но ние двамата до утре ще бъдем господари на тази плантация. Сутринта в осем часа оттук ще мине нагоре по реката стиймърът „Уилсън“. Научих, че капитанът се казва Халер и е немец. На един такъв можем да се доверим. Неговото гостоприемство ще ни закриля, докато се намираме на палубата му. Познавам ги тези немци, те са честни хора и не искат да знаят за робството. Разхлаби си ножа, свали си пушката и да вървим!

Стигнахме незабелязано, без да ни усетят, до верандата, после в парлъра и сега от тримата ни делеше само една врата. Линкълн я изблъска.

— Good evening, mesch’schurs!19 — поздрави, пристъпи до прозореца, спусна жалузите и затвори крилата.

Аз застанах до веднага затворената след нас врата и вдигнах пушката. Мъжете скочиха, но изненадата им бе отнела способността да говорят.

— Останете си седнали, аз ще ви правя компания!

Със запънат револвер в ръка придърпа един стол и се настани.

— Damn, мастър, какво търсите тук? — запита Канада Бил. Той пръв се окопити и посегна към пояса.

— Остави го затъкнат, Бил! Давам ти дума, че ще ти прострелям ръката, ако не я махнеш незабавно оттам!

Бил се подчини. Видя, че работата не е на шега.

— Питаш какво търся тук? Хм, много ми се искаше да знам как така се появи пак, след като куршумът ми те просна край форт Гибсън. Моят сал и торбата сигурно си заслужаваха двата изстрела, които трябваше да ни пратят в отвъдното. Виждаш, че имам да уреждам една малка сметка с теб!

— Cheer up, на твое разположение съм! — извика оня, подскачайки радостно. — Сега ще трябва да ми дадеш обяснение…

— Достатъчно! Сядай, Бил, защото не мога да удържам повече куршума си! И тъй, сега си призна, че…

— Признал съм? Нищо не съм признавал, не знам какво имаш предвид. Знам само, че си един проклет детектив, когото хубавичко ще отпратя към дома!

— Детектив не съм, поне не за теб, Бил. А вкъщи ще си ида и сам, но когато ми е угодно. Нашата работа има повече частен характер. Та нека ви кажа, господа. Онзи мъж там до вратата ще ви прибере оръжията, каквито може би имате у себе си. Вие ще кротувате, защото който понечи да се възпротиви, веднага ще го застрелям!

— Тогава нека кажа първо и аз една дума — обади се едва сега Тени, който до момента слисано бе мълчал. — Аз съм господарят на къщата. Всеки, който ме нападне, е разбойник и ще бъде задържан. Ще повикам хората си!

— Дори си длъжен да го сториш, но засега още не. Тим Самърленд, ела насам. Покажи им ножа си!

— Нямай грижа, олд френд!20 Който помръдне, ще опита острието. Покажете, мешърс, какво имате в себе си!