Фаворит

Кейт и аз се опряхме на бара, за да обсъдим видовете шери със съдържателя. Беше човек на около петдесет години, с военна стойка, с щръкнали мустаци, напомадени в краищата. Предположих, че е пенсиониран старши сержант. Но си знаеше работата и шерито, което ни препоръча, беше превъзходно. Бяхме му първите клиенти и продължихме да си бъбрим с него. Имаше приятния маниер на всички добри съдържатели на заведения, но под него усещах прикрита войнственост. Напомняше ми реакцията на газела, долавяща опасността в африканската савана, застанала нащрек, с разширени ноздри, дори когато всичко изглеждаше мирно и безопасно. Но не обърнах много внимание, защото проблемите му, мислех си наивно, нямаха нищо общо с мен.

Влезе още един мъж с момиче и ние с Кейт се обърнахме, за да пренесем питиетата си на една от малките, пръснати из помещението маси. Докато го правеше, Кейт се спъна, удари чашата си в ръба на бара и я счупи. Остро парче поряза ръката й и тя започна да кърви силно.

Барманът повика съпругата си, слаба, дребна женица с безцветна коса. Тя забеляза кръвта, капеща бързо от ръката на Кейт, и възкликна загрижено:

— Елате и я поставете под студената вода. Това ще спре кървенето. Добре, че не сте си оцапали хубавото палто.

Тя отвори вратичка в бара, за да ни пропусне в кухнята, която беше също така идеално чиста. На една маса встрани бяха наредени филийки хляб, масло, филета и нарязани салати. Бяхме попречили на жената на съдържателя в подготовката на сандвичите за вечерните клиенти. Тя отиде до раковината, отвори кранчето и подкани Кейт да сложи ръка под течащата вода. Стоях на прага на кухнята и се оглеждах наоколо.

— Толкова съжалявам, че ви причиних неприятности — каза Кейт, докато кръвта капеше в умивалника. — Всъщност това не е толкова лошо порязване. Само изглежда ужасно, защото очевидно е засегната някоя по-голяма вена.

— Въобще не ни притеснявате, скъпа — каза съпругата на бармана. — Сега ще ви намеря нещо за бинтоване. — Тя отвори едно чекмедже в кухненския бюфет, като погледна Кейт с окуражаваща усмивка.

Направих крачка напред, за да погледна по-отблизо нараняването. Незабавно се чу страшно заплашително ръмжене и черен елзаски дог се появи от един сандък до хладилника. Жълтите му очи се бяха втренчили в мен, муцуната му беше леко отворена, а горната устна бе дръпната назад и острите като бръснач зъби се виждаха ясно. На врата му имаше каишка, но не бе вързан. Отново дълбоко в гърлото му се надигна ръмжене.

Застинах неподвижно в центъра на кухнята.

Съпругата на съдържателя взе тежка бухалка, която стоеше до кухненския бюфет, и приближи животното развълнувана.

— Долу, Принц. Легни долу! — Тя посочи с дървото към сандъка. Кучето след секунда колебание отстъпи назад и седна с изправени предни крака, като продължаваше да ме гледа с открита враждебност. Не помръдвах.

— Съжалявам, сър. Не обича чужди хора. Той е много добро куче — пазач, нали разбирате. Няма да ви нарани, докато съм тук. — И тя остави бухалката на мястото й и отиде при Кейт с малко памук, йоден разтвор и бинт.

Направих крачка към Кейт. Мускулите по гърба на кучето се втвърдиха, но то остана на мястото си. Придвижих се до умивалника. Кървенето бе почти спряло и както бе казала Кейт, порязването не беше чак толкова лошо. Домакинята притисна ръката й с памук, натопен в йод, подсуши раната и я бинтова.

Наведох се над мивката. Погледнах кучето, тежката тояга и си припомних скритата агресивност на бармана. Двете неща показваха само едно.

Защита!

Защита от какво?

Защита срещу защитата, повтаряше като рефрен мозъкът ми. Някой бе пробвал да приложи рекет на моя домакин. Плати или ще размажем кръчмата ти… или теб… или жена ти. Но специално този съдържател, независимо дали бях прав или не за миналото му на старши сержант, беше достатъчно корав, за да не се огъне пред такъв вид изнудване. Събирачите на рекет или се бяха срещали, или щяха да бъдат посрещнати от наистина смъртоносен елзасец. И очевидно самите те щяха да имат нужда от защита.

Барманът подаде глава през вратата.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Да, благодаря ви много — отвърна Кейт.

— Вашето куче е възхитително — допълних.

Съдържателят направи крачка в стаята. Принц за първи път извърна глава от мен и погледна към стопанина си.

— Хубаво животно — съгласи се той.

Внезапно в главата ми се появи странна идея. В крайна сметка в Брайтън едва ли имаше много банди и няколко пъти си задавах въпроса как една таксиметрова компания наема биячи и води жестоки сбивания. Реших се и със забележителна липса на предпазливост попитах:

— „Марконикарс“.

Професионалната дружеска усмивка на бармана изчезна и той внезапно ме погледна с изпепеляваща, жива омраза. Вдигна тежката бухалка, която стоеше до шкафа, и замахна да ме удари. Кучето изскочи със светкавично движение от сандъка си, изгърбено и готово да се нахвърли, с прибрани уши и оголени зъби. Отмъщението щеше да ме стигне, без да съм си го заслужил.

Кейт се притече на помощ. Тя пристъпи до мен и без никаква следа от тревога рече: