Фюри

— Хайде да изчезваме оттук — прошепна той, знаейки, че хората му го чуват. — Веднага. — Той погледна към двойката, целуваща се в предната част на залата, преплетени заедно, и го завладяха смесени емоции. Беше благодарен, че откриха своето голямо щастие заедно, но в същото време, изпитваше болка, че той не го бе намерил. Една ръка докосна рамото му и той отмести поглед от Фюри и Ели, за да срещне очите на Тайгър.

— Хората започнаха да си тръгват — прошепна той. — Ще наредя на един от нашите мъже да пази отвън, за да не ги безпокои никой. Слейд придружава свещеника навън. — Направи пауза. — Те са толкова отдадени един на друг, че ако в помещението избухне пожар, няма да разберат.

Джъстис погледна към предната част на залата и се усмихна.

— Да вървим. — Щом излязоха в коридора, той затвори вратите след себе си. — И аз искам същото един ден — призна им тихо.

Тайгър спря, наклони глава и за един дълъг момент изгледа Джъстис.

— Аз бих се страхувал, че ако намеря такава любов, ще я изгубя.

Джъстис кимна.

— Ние сме свободни. Сега всичко е възможно, просто трябва да го постигнем.

Слейд приближи до тях.

— Дали са голи и вече правят секс върху една по масите?

— Вероятно — ухили се Тайгър. — Джъстис е станал сантиментален и иска да има своя собствена жена. Аз, не. Наслаждавам се на живота си такъв, какъвто е. Ами ти?

В мислите на Слейд веднага изникна образът на доктор Триша, с нейната усмивка.

— Колебая се. Но кой знае какво ще донесе бъдещето.