Читаем Гаснеща жарава полностью

От всички страни ме хващат здрави ръце и ме повдигат. Извръщам лице и се опитвам да издухам пламък към тях, но успявам да изкашлям само слаба струйка дим.

Какво ми сториха?

Връзват ме. Китките ми са толкова здраво стегнати, че кръвта спира да циркулира. Макар вече да съм останала без сили, усещам тази нова болка. Обръщат ме по корем и ме яхват. И отново се чувствам като животно, като звяр. В гърлото ми се надига вик, когато връзват крилата ми едно за друго, за да не се движат, за да не отлетя.

Подхвърлят ме и тялото ми се удря в твърд, гладък под. Горещата ми плът усеща студена, безлична повърхност. Пръстта вече я няма.

Затръшват се врати. Намирам се в задната част на някаква кола. На ван. Той потегля, друсайки се по неравния терен, криволичи между дърветата и грубо закача клони и шума. Откарва ме далеч от прайда. Далеч от дома.

Не мога повече да се съпротивлявам. Клепачите ми се спускат върху уморените ми очи. При все че тялото ме боли, а раната в крилото ми пулсира, вибрирайки дълбоко в лопатките, накрая се поддавам на сънотворния ефект на упойващото вещество. Бузата ми се долепя до студения метален под и ме оборва сън.

18

Събуждам се с болка.

Примигвам бавно няколко пъти, преди да успея да прогледна ясно. Главоболието ми е точно толкова силно, колкото и пулсациите по цялото ми разнебитено омаломощено тяло, и отново спускам клепки, за да мога по-късно пак да отворя очи.

Крилата ми туптят. Опитвам се да помръдна ефирните пластини, при което болката се усилва и разпростира по цялата им дължина. Бях забравила, че са вързани. Свивам се на кълбо и изпъшквам измъчено.

След няколко дълбоки вдишвания се надигам, отлепяйки бузата си от студения метален под на вана. Тръсвам глава, докато се чудя дали въобще съм будна, дали всичко това не е някакъв кошмар.

Близо до мен се разнася нечий хленч. Обръщам се и зървам Мирам, която се е проснала по протежение на дългата страна на вана. С огромно усилие се изправям още малко, толкова радостна да я видя, че за миг забравям за болката. Поне сме заедно в тази метална кутия.

— Мирам — прошепвам и припълзявам по-близо до нея, изпитвайки чувство на облекчение от присъствието й.

Естествено, тя се е материализирала и е напълно видима. Погледът й се вперва в моя.

Навлажнявам пресъхналите си устни.

— Какво…

— Какво се случи ли? — довършва тя въпроса ми. — Ти си виновна. Както винаги. Не се учудвам на това, че те сполетя такава съдба, но още не мога да повярвам, че и аз съм тук. Че ме забърка във всичко това…

— Ще се измъкнем — обещавам. Само това мога да кажа, само в това мога да вярвам.

— Да бе — озъбва ми се тя. Браздите по носа й се набръчкват от силната емоция. — И как ще го уредиш?

— И преди съм успявала да избягам от тях.

— Добре — ожесточено тръсва глава, при което пясъчнорусата й грива се мята около жълтеникавия, неутрален тон на драконовата й плът. — Как? Как ще го направим? Как го направи миналия път?

Уил. Избягах с негова помощ. Само че сега го няма. Трябва да измисля изход за себе си. И за двете ни.

Мирам нарушава мълчанието със зловещо безстрастен глас:

— Ще ни откарат при енкросите. Все едно вече сме мъртви.

— Не се знае — прошепвам аз, докато се мъча да разкъсам със зъби пластмасовите въжета на китките си. Няма смисъл.

— О, погледни истината в очите, Ясинда. Къде иначе ще ни водят? И то живи. Още не са ни убили. Очевидно има причина за това. Пазят ни за нещо. За… тях.

За тях — за чудовищата от нашите детски кошмари. Полазват ме тръпки.

Права е. Естествено, на мен ми е ясно. С това ловците изкарват прехраната си. Бизнесът им процъфтява, като продават събратята ми. Не мога да го отрека.

— Колко дълго бях в безсъзнание? — питам я, като насочвам вниманието си към това, което ни заобикаля, и се съсредоточавам върху нещо, което бих могла да контролирам. Преценявам ситуацията, в която сме попаднали, за да измисля някакъв план.

— Не зная. Съвзех се преди няколко часа.

— Все някога ще спрат — казвам повече на себе си, отколкото на нея.

— Е, хубаво, ще спрат. И после какво? Тези врати няма да се отворят, докато не стигнем мястото, където ни карат. И тогава… — гласът й заглъхва.

Правя гримаса и бавно изпускам въздух в опит да облекча неотслабващата болка в овързаните ми крила.

— Няма да се предам. Имам огън, а ти можеш да ставаш невидима.

Де да можеше да се съсредоточи върху таланта си, а не да се огъва пред собствения си страх.

— Няма причина някой да може да ни победи.

— И все пак го направиха.

Мирам повдига тънката си вежда, жълтеникавокафява, сливаща се с всичко останало у нея. Браздите по носа й потрепват от гневното й дихание, а очите й ме гледат яростно.

— Е, генийче, как ще се измъкнем?

Уил. Мисълта за него отново изниква в ума ми, но не я изразявам на глас. Не смея. Защо да подхранвам тази надежда? Дори само в себе си? Нямам никаква представа къде е и защо не се появи на уречената ни среща. Засега се налага да разчитам на собствените си сили.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Больница в Гоблинском переулке
Больница в Гоблинском переулке

Практика не задалась с самого начала. Больница в бедном квартале провинциального городка! Орки-наркоманы, матери-одиночки, роды на дому! К каждой расе приходится найти особый подход. Странная болезнь, называемая проклятием некроманта, добавляет работы, да еще и руководитель – надменный столичный аристократ. Рядом с ним мой пульс учащается, но глупо ожидать, что его ледяное сердце способен растопить хоть кто-то.Отправляя очередной запрос в университет, я не надеялся, что найдутся желающие пройти практику в моей больнице. Лечить мигрени столичных дам куда приятней, чем копаться в кишках бедолаги, которого пырнули ножом в подворотне. Но желающий нашелся. Точнее, нашлась. Студентка, отличница и просто красавица. Однако я ее начальник и мне придется держать свои желания при себе.

Анна Сергеевна Платунова , Наталья Шнейдер

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Любовно-фантастические романы / Романы
Расплата. Отбор для предателя
Расплата. Отбор для предателя

«Отбор для дракона, благороднейшего Ивара Стормса! Остались считанные дни до завершения!» - гласит огромная надпись на пункте набора претенденток.Ивар Стормс отобрал мое новорожденное дитя, обвинив в измене, вышвырнул из дома, обрив наголо, отправил туда, откуда не возвращаются, сделав мертвой для всех, только потому, что я родила ему дочь, а не сына. Воистину благороднейший…— Все нормально? Ты дрожишь. — тихо говорит юный Клод, играющий роль моего старшего брата.— Да, — отвечаю я, подавляя лавину ужасных воспоминаний, и делаю решительный шаг вперед.Теперь, пользуясь запрещенной магией, меняющей облик, мне нужно будет вновь встретиться с предателем, и не только встретиться, но и выиграть этот безумный отбор, который он затеял. Победить, чтобы вырвать из его подлых лап моих деток…

Алиса Лаврова

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература