Генезис

— През 2075 Адам е седемнадесетгодишен. Завършил е сред първите военната академия, която стимулира спортната му страст. Помолихте ме да мина на ареста, затова само ще отбележа мимоходом, че четирите черни точки в свидетелството му от академията са причина да го назначат като караул в наблюдателна кула на южния бряг на северния остров. По онова време „призрачните“ кораби са рядко срещано явление; смята се, че заплахата от бежанци е несъществена. Оживление цари на север, където по непотвърдени данни са забелязани нови летателни обекти. Стражите рапортуват, че по залез-слънце виждат малки въздухоплавателни съдове ниско над хоризонта и слуховете се разпространяват мълниеносно въпреки стриктния контрол върху републиканските медии. Като предохранителна мярка най-добрите войници са дислоцирани на север, а ученията с лазерни оръжия и изтребители — засилени. Същевременно войници като Адам — наскоро завършили и с противоречиви досиета — ги насочват към наблюдателните кули, пръснати по далечното южно крайбрежие. Адам изкарва на пост седем месеца без никакви инциденти. По време на делото той разказва — и това вероятно отговаря на истината — за обзелата го досада. Войниците действат по двама и дежурствата им се следят и контролират стриктно. Кулата представлява малка наблюдателница, до която се стига по една-единствена стълба; издигната е върху метална конструкция, заобиколена от електрифицирана мрежа. Наблюдателниците са тесни, едва побират двамата дежурни. Задачата им е елементарна — да следят дългата непрекъсната линия на Голямото морско ограждение: висока метална мрежа, разположена на петдесет метра навътре от точката на отлива и издигната на тридесет метра над нивото на океана. В горната част е покрита с бодлива тел, а край нея плават малки мини. Ако някой или нещо от външния свят доближи оградата, стражите трябва да действат безапелационно. Ако става дума за голям плавателен съд (почти невъзможно, понеже с тях се справяли подвижните, сателитно насочвани мини на външната отбрана), дежурните трябва да бият тревога. След пет минути над целта закръжавали въоръжени с лазерни оръжия хеликоптери и преносителите на евентуални зарази се изпарявали в небитието. Малките и по-често срещани съдове, приближаващи от време на време към оградата с един-двама измъчени мореплаватели на борда, изискват по-специални действия от страна на караула. Сигнализират на централата, единият излиза от кулата и се насочва към мястото за стрелба, където го очаква лазерна установка с малък радиус. Дежурните всяка сутрин запаметяват кода за задействане. Вторият войник остава в кулата и съгласно инструкциите държи на мушка тила на колегата си. Заповедите са безкомпромисни. При най-малкото колебание запътилият се към лазерното оръжие войник трябвало да бъде разстрелян — без предупреждение и без разкаяние. Във войнишките кръгове се разказвали много истории за свади между дежурните, завършили по този начин, и само глупаците се впускали в спорове с партньорите си.

— Как определяш отношенията между Адам и партньора му? — попита екзаминаторът.

— Всички разговори между дежурните се следели и записвали, така че имаме представа как се е отнасял Адам към партньора си Джоузеф. Ще добавя само, че компютърът държал нащрек лостовите. Налагало се да коригират компютърните изображения на екрана, да запомнят и повтарят компютърно генерирани кодове и инструкции. Казвам това, защото с ваше разрешение смятам да ви представя разговора между Джоузеф и Адам в деня преди инцидента.

— Щом мислиш, че това ще осветли въпроса.

Анакс пое дъх. Перикъл я бе уверил, че идеята е добра, макар наизустяването да е елементарен подход и повечето наръчници съветваха явяващите се на изпит да го избягват. Дали екзаминаторите се опитват да я предупредят? По-добре да не мисли. Ще последва съвета на Перикъл. Ще го накара да се гордее с нея. И с уточнението, че записът е от 18.40, два часа след началото на дежурството, Анакс предаде дословно диалога между Адам и неговия партньор Джоузеф.

Джоузеф: Виждаш ли нещо?

Адам: Мда.

Джоузеф: Какво?

Адам (по-силно): Кораб, по-голям от планина, напредва към оградата. Издига се над водата, о, Господи, той лети, натъкнали сме се на летящ съд. Оръдията му сочат право към главите ни! Боже мой, всички ще загинем!

Джоузеф: Добре де, само попитах. Нали знаеш, че записват разговорите?

Адам: Никой не ги прослушва.

Джоузеф: Откъде си сигурен?

Адам: Ако следяха бръщолевенето ми, досега да са се намесили.

Джоузеф: Светиш, човече!

Адам: Зная.

Джоузеф: Натисни жълто, после оранжево.

Адам: Ъхъ. Просто изчаквам.

Джоузеф: Започвай! После ще ти е трудно да го запомниш.

Адам: Оранжево, синьо, зелено… да почакаме… два пъти оранжево. Ще се справя.

Джоузеф: (неспокойно): Натискай, човече.

Адам: Давай ти!

Джоузеф: Не ми е разрешено. Твоите бутони са.

Адам: Че кой ще разбере?

Джоузеф: Аз.

Адам: Хайде!

Джоузеф: Не го помня!

(Чува се сигнал.)