Гладният призрак

— Нали ти казах? Той беше мой човек. През всичките тези години само аз имах връзка с него. Аз бях каналът, през който минаваше информацията му. Така че отидох и го убедих да остане още малко. И открих корените за страха му.

— Шефът на триадата ли?

— Да. Саймън Нгъ. Наркотици, проституция, изнудване. Гадна работа. Женен за англичанка. Можеш ли да си представиш? — На Хамилтън му се стори, че по-скоро смесения брак, отколкото заплахата за агента му тревожеше повече Грей. — Изглежда, че този Саймън Нгъ е, или по-точно е бил, също агент.

— На кого?

— На който плати повече. Той работеше за пари. Криминалните връзки му позволяваха достъп до много полезна информация. Такава, за която плащаме с удоволствие, и съм сигурен, че ако провериш, ще откриеш името му и в счетоводните книги на ЦРУ.

— Сигурно. Ние обикновено плащаме по-добре от вас.

Грей го изгледа мрачно. Започваше да се изморява от грубия хумор на американеца.

— Според моя човек, Нгь започнал да работи с китайците. При това на едро. Но този път не заради пари, а по политически съображения.

Хамилтън го изгледа с интерес и запали нова цигара.

— Искал гаранции, че неговата организация ще продължи да действа след 1997 година, когато Хонконг се превърне в Специална административна зона, като част от Китай. Китайците, естествено, отказали. Те се борят жестоко с организираната престъпност в държавата си. Но Нгь ги прилъгал, че може да им предаде дълбоко законспириран агент. Не казал нищо повече, но моят човек изпаднал в истерия. Беше сигурен, че всеки момент ще бъде разкрит.

— А как този Саймън Нгь е разбрал за твоя агент?

Грей вдигна рамене:

— Не знам. Лично аз дори не съм сигурен, че прикритието му е било в опасност.

— Няма причини Нгь да е излъгал. Особено ако е планирал дългосрочно сътрудничество с китайците, както каза.

— Може да е било блъф. За да ги накара да мислят, че притежава нещо голямо. Начин да вдигне залога. Просто да е търсел парична изгода, а да издаде някой тайванец. Китай е пълен с тайвански агенти.

— Но твоят човек не е мислил така?

— Той се паникьоса. И аз имах само един начин да го успокоя.

— Хауълс.

— Да. Хауълс.

— Защо не използва някой от своите хора?

— Разбираш защо. Нгъ беше агент, когото и ние използвахме от време на време. Не би трябвало да убиваме своите. Даже и когато са наемници.

Хамилтън забеляза, че Грей май съвсем беше забравил, че Доналдсън също е бил един от неговите хора.

— Освен това операцията не беше обикновена. Нгъ го пазеха много сериозно. Къщата му е като крепост. Имахме нужда от някой професионалист. Много добър.

— И освен това ти е трябвал човек, когото можеш да загубиш?

Устните на по-възрастния мъж се изпънаха в усмивка. Хладна усмивка.

— Точно така.

Американецът издуха облак дим от ноздрите си и вятърът го насочи към лицето на Грей.

— Всичко е ясно. Щом Хауълс си свърши работата, твоят агент може да го посочи и да каже, че той е убиецът. Това само би увеличило доверието към него. Китайците ще заповядат Хауълс да бъде ликвидиран. Навсякъде се знаеше, че той не е съвсем добре и англичаните вече не го използват. Следователно всички щяха да решат, че е станал наемник. Даже може да си помислят, че работи за нас.

— Едва ли — каза Грей.

— Но крайният резултат ще бъде отстраняването на Нгъ и потупване по рамото за твоя човек.

— С един куршум два заека — съгласи се англичанинът.

— Само че китайците не са успели да го убият.

— Изгубиха двама от най-добрите си хора и една жена беше сериозно ранена.

— Пак ще опитат.

— Разбира се, че ще опитат пак. Но сега Хауълс знае, че са по следите му. И сигурно вече се е досетил, че аз съм им казал къде се намира. Никой друг не разполагаше с адреса му освен мен.

„Значи си между чука и наковалнята“ — помисли си Хамилтън. Грей не можеше да използва своите хора, за да ликвидират убиеца. Защото би трябвало преди това да отговори на доста неудобни въпроси. Значи на англичанина му беше нужна помощ, а Хамилтън добре знаеше цената на помощта си.

— Добре, ще се погрижа за него — обеща американецът. — Няма да е проблем. Ще ти се обадя.

Двамата мъже се изправиха, стиснаха ръце и се отдалечиха в противоположни посоки. Сделката беше сключена без повече излишни приказки. Хамилтън беше доволен и си припяваше тихо, докато чакаше такси. „Добра сделка — помисли си той. — Животът на един психопат срещу съвместно използване на китайската златна мина.“

Томас Нгъ пристигна в резиденцията „Златен дракон“ един час преди церемонията да започне. Заедно с него на задната седалка в колата седеше Чен Юклин, който освен най-довереният Двоен цвят на бяло хартиено ветрило на триадата, беше също и Хюн Чу — господар на благовонията, пазител на церемониите и ритуалите, които обвързват организацията и правят от членовете й едно цяло.