Господари на лъка

Четиримата ездачи мълчаливо влязоха в прохладната цветна сянка и слязоха от конете. Навесът ги скриваше от стрелците по градските стени и Чингис донякъде се отпусна, застанал в мрачно мълчание пред кралските гвардейци.

Несъмнено са специално подбрани да правят впечатление, помисли си той, докато се взираше в тях. Някой беше помислил за трудностите при срещата. Входът на павилиона беше достатъчно широк, за да се увери предварително, че вътре не го очакват убийци. Стражите бяха яки и не му обърнаха внимание. Вместо него гледаха като статуи редицата конни воини, спрели в далечината.

В павилиона имаше няколко стола, но само един човек и Чингис му кимна.

— Къде е кралят ти, Хо Са? Или не е свикнал да става толкова рано сутрин?

— Идва, господарю хан. Един крал никога не пристига пръв.

Чингис вдигна вежда и се замисли дали да не се обиди.

— Тогава може би ще е по-добре да си тръгвам. В края на краищата, не аз съм го молил да идва при мен.

Хо Са се изчерви и Чингис се усмихна. Мъжът се дразнеше лесно, но той го харесваше въпреки това. Преди да успее да отговори, от стените затръбиха рогове и четиримата монголи посегнаха към мечовете си. Хо Са вдигна ръка.

— Кралят гарантира мира, господарю хан. Роговете известяват, че той излиза от града.

— Излез и виж — обърна се Чингис към Арслан. — Кажи ми колко души има с него.

Помъчи се да отпусне стегнатите си мускули. Беше се срещал с ханове и преди, дори ги бе убивал в собствените им гери. В това няма нищо ново, каза си той, но все пак в него проблесна искрица на страхопочитание, отглас от реакцията на Хо Са. Усмихна се на собствената си глупост, щом осъзна, че всичко това се дължи на прекалено дългото му отсъствие от родината. Всичко тук беше ново и различно от познатите му степи, но тази сутрин не би избрал да се намира някъде другаде.

Арслан се върна бързо.

— Идва в носилка, носена от роби. Много прилича на носилката на Вен Чао.

— Колко роби? — намръщи се Чингис. Можеха да се окажат изправени пред много противници и раздразнението пролича на лицето му.

Хо Са отговори преди Арслан:

— Те са евнуси, господарю. Осем мъже, но не са воини. Те са просто товарни добичета и им е забранено да носят оръжия.

Чингис се замисли. Ако се махнеше преди пристигането на краля, никой в града нямаше да повярва, че не се е уплашил. Може би и собствените му воини щяха да си помислят същото. Остана неподвижно — Хо Са имаше дълъг меч на колана си, двамата стражи също бяха добре бронирани. Прецени рисковете и ги отхвърли. Понякога човек се тревожи прекалено много за това какво може да се случи. Позасмя се, Хо Са примигна изненадано, седна и зачака краля.

Носачите държаха безценния си товар на височината на кръста, докато приближаваха копринения павилион. Отвътре Чингис и тримата му другари гледаха с интерес как робите оставиха носилката на земята. Шестима стояха безмълвни, докато другите двама развиха ивица черна коприна върху калта. После, за най-голяма изненада на Чингис, извадиха дървени свирки от поясите си и засвириха изтънчена мелодия, докато завесите на носилката се вдигаха. Беше странно успокояващо да чуеш музика на лекия ветрец и Чингис гледаше запленено как Рай Чианг излиза навън.

Кралят бе слабо сложен мъж, макар да носеше доспехи, които идеално пасваха на фигурата му. Пластините им бяха полирани до такава степен, че блестяха на слънцето. На кръста си носеше меч с обсипана със скъпоценни камъни дръжка и Чингис се запита дали някога го е изваждал в гнева си от ножницата. При появата му музиката се засили и Чингис откри, че се наслаждава на изпълнението.

Кралят на Си Ся кимна на двамата гвардейци, те излязоха от павилиона и застанаха от двете му страни. Едва тогава извървя няколкото крачки до навеса. Чингис и спътниците му станаха да го приветстват.

— Господарю хан — рече Рай Чианг и сведе леко глава. Акцентът му беше странен, той произнесе думите така, сякаш ги бе научил, без да ги разбира.

— Твое величество — отвърна Чингис. Беше научил местната дума от Барчук. За свое удоволствие забеляза, че в очите на краля заблестя интерес. Прииска му се баща му да беше жив да го види как се среща с крале в чужди земи.

Двамата гвардейци застанаха срещу Хаджиун и Арслан, ясно набелязвайки целите си, ако станеше нещо непредвидено. Военачалниците им отвърнаха с безизразни погледи. Те бяха просто наблюдатели на срещата, но не можеха да бъдат изненадани. Ако кралят беше замислил смъртта им, той също не би оцелял.

Арслан се намръщи от неочаквано споходила го мисъл. Никой досега не беше виждал краля. Ако пред тях имаше подставено лице, защитниците на Инчуан можеха да направят павилиона на пихтия от стените и да изгубят само шепа верни хора. Загледа се в Хо Са, търсейки признаци за необичайно напрежение, но той като че ли не очакваше да умре в следващия момент.