Градина на желанията

Сара Адисън Алън

^щтттфштт

Градината на желанията - нежна и омагьосваща, изпълнена с неустоимия чар на сбъднати мечти...

Жените от семейство Уейвърли се славят с необикновените си дарби. Толкова необикновени, че удивляват и дори предизвикват мъничко завист сред хората от градчето Бас-към, Северна Каролина.

Мълви се, че цветята в градината на Уейвърли въздействат на всеки по необичаен начин. И че никой не бива да вкуси плодовете на ябълковото дърво, растящо там.

Сестрите Клеър и Сидни са типични Уейвърли... Но са и толкова различни една от друга. Клеър - наглед спокойна, но имунизирана срещу любовта. Сидни - бунтарка, вечно преследваща неуловимото щастие.

Обединява ги едно - дарбата им да усещат и разбират хората. И двете обаче ще трябва да излекуват раните от миналото, за да намерят път към бъдещето... и към мъжете, които ги обичат.

Омагьосваща и очарователна, „Градина на желанията“ представя романтичния свят на магическия реализъм, подправен с топлото дихание на Юга и аромата на цветя.

Сара Адисън Алън О/рщжш ж фетнияти

Garden Spells

© Sarah Addison Allen, 2007

All right reserved

© Весела Прошкова, превод

© Димитър Стоянов — Димо,

художествено оформление на корицата

© Издателство ЕРА, София, 2008

IBSN: 978-954-389-033-0

Книгите на ЕРА търсете на интернет адрес www.егаbоокs.net

САРА АДИСЪН АЛЪН

Градина на желанията

ЕРА

Сканирал: Ьтйвеу > ЬПр://е8саре-Ь§.пе1

Първа част

Ехо от миналото

Първа глава

Грейнеше ли усмихнатата луна, Клеър неизменно сънуваше детството си. Опитваше се да не заспи през нощите, когато звездите намигаха и високо в небето сребристият лунен сърп предизвикателно се усмихваше на света, както се усмихват красавиците от бил-бордовете за реклама на цигари и лимонада. През тези летни вечери Клеър работеше в градината, осветявана от соларните лампи от двете страни на пътеката — плевеше и подрязваше растенията, цъфтящи нощем

- бяло грамофонче, жасмин и декоративен тютюн. Не бяха от „полезните“, които наследи от Уейвърли; насади ги, за да се занимава с нещо при безсъние, когато бе толкова напрегната, че усещането за безполезност прогаряше глезените й, а пръстите й подпалваха огънчета.

Винаги сънуваше едно и също. Дълги пътища като безопашати змии. Спи в колата, докато майка й се среща с разни мъже в долнопробни заведения и барове за кънтримузика. Стои на пост, готова да предупреди майка си, която краде я дезодорант, я червило (понякога и шоколадче за нея — Клеър) от смесения магазин в предградията на Мидуест. Миг преди да се събуди, зърва-ше сестра си Сидни, неизменно обкръжена от светъл ореол. Лорълай държи Сидни и побягва към къщата на Уейвърли в Баскъм, а Клеър може да ги последва само защото се е вкопчила в крака на майка си.

Тази сутрин се събуди в градината зад къщата и усети вкуса на съжалението. Свъси вежди и го изплю. Съжаляваше, задето като малка се беше държала така зле със сестра си. Само че шестте години от живота й преди появата на Сидни бяха изпълнени с постоянен страх, че ще я заловят и ще я пратят в приют, че през зимата няма да има достатъчно храна или топли дрехи. Майка й винаги спасяваше положението, но винаги в последния момент. Така и не ги заловиха при кражбите, Клеър не отде в приют, а когато настъпеха хладните утрини, първи предвестници на есента и зимата, майка й като по магия изнамираше сини ръка-вички, избродирани с бели снежинки, розово термо-бельо, което се носи под джинсите, и шапка с пискюл. Лорълай не се притесняваше, че Клеър живее като скитница, но очевидно смяташе, че Сидни заслужава по-добра участ, заслужава да има „корени“. И малката изплашена Клеър не можа да прости на сестра си.

Взе от земята ножицата и лопатката, с усилие се изправи и сред кълбата утринна мъгла тръгна към бараката. Изведнъж спря. Обърна се и се огледа. Покритата с роса градина бе притихнала, опърничавото ябълково дърво в дъното леко потрепваше, като че ли сънуваше. Поколение след поколение хората от фамилията Уейвърли бяха обработвали тази земя. Миналото им бе заровено в пръстта, но също и тяхното бъдеще. Нещо щеше да се случи, нещо, което градината още не желаеше да сподели. Трябваше да е нащрек.

Влезе в бараката, грижливо избърса влагата от инструментите и ги окачи по местата им на стената. Затвори и заключи тежката порта към градината, прекоси алеята зад разкошната къща в стил кралица Ан, която беше наследила от баба си.

8