Градът на златната сянка

— Какво? — подскочи от възмущение Стивън. — Никаква мрежа?

— До края на месеца. И се благодари, че не казах на татко — щеше да те нашиба с колана по непослушното ти черно дупе.

— Предпочитам това, отколкото да ме лишиш от мрежата — намуси се той.

— Щеше да получиш и двете.

След като изпрати сърдития и недоволен Стивън в стаята му, Рени се включи в работната си библиотека — за да се увери, че госпожа Бундази не е оставила съобщение в личната й пощенска кутия за измама на политехниката — и извика няколко бизнесфайла от Вътрешния периметър. Откри „При господин Дж.“, регистриран като „клуб за игри и развлечения“ и лицензиран само за възрастни посетители. Беше собственост на „Щастливи фокуснически новости Ко.“ и първото му име беше „Усмивката на господин Джинго“.

Докато чакаше да дойде сънят, й се привиждаха порутената фасада на клуба, издължените като глави на идиотчета кулички и втренчените като очи прозорци. Най-натрапчив от всичко беше споменът за огромната движеща се уста с редиците от проблясващи зъби, която се гърчеше над вратата — вход, който водеше само навътре.

ВТОРА ГЛАВА ПИЛОТЪТ

МРЕЖА/МУЗИКА: Дроун-парче3

„По-голям от всякога“,

(Картина: око.)

Диктор: Тази година дроун-музиката на „Ганда“

ще бъде „по-голяма от всякога“ според един от водещите й членове.

(Картина: половин лице, блестящи зъби.)

Аятолах Джоунс, вокал и невроцитра на дроунгрупата „Първият ти инфаркт“, заяви:

Джоунс: Ние… това… ще бъде… голямо. Зверски голямо. По-голямо от…

(Картина: преплетени пръсти — много пръстени, козметична паяжина.)

Джоунс: …от всякога. Без майтап. Истински голямо.

Кристабел Соренсен не беше добра лъжкиня, но с малко практика ставаше все по-добра.

Не беше лошо момиче, макар че веднъж рибката й умря, защото няколко дни все забравяше да я нахрани. Не се мислеше за лъжкиня, но понякога просто беше… по-лесно да не казва. Така когато майка й я попита къде отива, тя се усмихна и каза:

— Порша има „Земята на видрите“. Нова е и сякаш наистина плуваш, само че можеш да дишаш и там са кралят на видрите и кралицата на видрите…

Майка й махна с ръка, за да прекъсне обясненията й.

— Чудесно, скъпа. Не стой у Порша твърде дълго — татко ще си бъде вкъщи за вечеря. За първи път.

Кристабел се засмя. Татко работи твърде много — все повтаряше мама. Той имаше важна работа като инспектор на базовата охрана. Кристабел не знаеше какво точно означава това. Беше нещо като полицай, но в армията. И не носеше униформа както военните във филмите.

— А ще има ли сладолед?

— Ако се прибереш навреме, за да ми помогнеш да изчистя граха, ще има и сладолед.

— Добре.

Кристабел изтича навън. Когато вратата щракна зад нея с познатия всмукващ звук, тя се изсмя. Някои шумове бяха направо забавни.

Знаеше, че базата е нещо по-различно от онези градове, в които хората живееха с шоуто по мрежата, или дори от други части на Северна Каролина, но не знаеше защо. Тук имаше улици, дървета, парк и училище — всъщност две училища, тъй като имаше училище за възрастните военни мъже и жени, както и още едно за хлапета като Кристабел, чиито родители живееха в базата. Татковците и майките ходеха на работа с нормални дрехи, караха коли, косяха си полянките, канеха се на вечери, купони и барбекюта. В базата имаше и някои неща, каквито в повечето градове липсваха — двойна електрическа ограда, която ги отделяше от претъпкания град зад дърветата, и три различни малки къщички, наречени КПП-та, покрай които минаваха всички влизащи коли, — но това не й пречеше да си остане нормално място за живеене. Всички нейни съученици бяха живели в бази през целия си живот — също като нея, — и възприемаха нещата по същия начин.

Зави наляво по „Уиндикот лейн“. Ако наистина отиваше у Порша, трябваше да завие надясно; добре че ъгълът на улицата не се виждаше от тях — в случай че майка й гледаше. Беше особено да каже на мама, че отива на едно място, а после да иде другаде. Не беше хубаво — знаеше го, — но не чак толкова, и беше много вълнуващо. Непознатото усещане я караше да потръпва всеки път, когато го правеше — също като жребчето с треперещи крачета, което беше видяла в мрежата.